Измамна светлина [bg]

Лакост знаеше, че в случай на заплаха трябва първо да защити селяните. Ако се стигнеше дотам. Ако неканеният гост успееше да се изплъзне на Гамаш. А после и на Бовоар. Изабел Лакост се явяваше последната линия на защита.

Усещаше оръжието си, скрито под стилното яке, в кобура на хълбока й. Но не го извади. Рано беше. Главен инспектор Гамаш непрекъснато повтаряше: "Никога, абсолютно никога не вади оръжието си, освен ако не възнамеряваш да го използваш. И стреляй, за да спреш престъпника. Не се прицелвай в крак или в ръка. Цели се в тялото. Не е нужно да убиеш на всяка цена, но със сигурност не би искал да пропуснеш. Защото ако се е наложило да извадиш оръжието си, значи всичко останало се е провалило. И на земята е настанал ад."

В съзнанието й отново се появи неканен спомен. Как се навежда над главния инспектор, докато той лежи на пода и се мъчи да каже нещо. С изцъклени очи. Опитва се да фокусира поглед. Как държи ръката му, лепкава от кръвта, и гледа окървавената му брачна халка. Толкова много кръв…

Бовоар и Гамаш бяха изчезнали. Лакост виждаше само малката притихнала къща, обляна в слънчева светлина. И чуваше единствено мощните удари на сърцето си.

Главен инспектор Гамаш свърна зад ъгъла на постройката и спря.

С гръб към него стоеше жена. Беше почти сигурен, че знае коя е, ала искаше да се увери. Смяташе, че е безобидна, но и в това искаше да е сигурен, преди да свали гарда.

Хвърли поглед наляво и видя Бовоар, който също бе нащрек, но вече изглеждаше по-спокоен. Вдигна лявата си ръка към Жан Ги, за да остане на мястото си.

— Bonjour — изрече Гамаш.

Жената подскочи, изписка и рязко се обърна.

— Мили боже! — рече Сюзан. — Изкарахте ми акъла.

Старшият детектив леко се ухили.

— Desole, но и вие изкарахте акъла на Клара Мороу.

Жената се обърна към къщата и видя Клара в рамката на кухненския прозорец. Лекичко й помаха с извинителна усмивка. Художничката колебливо й помаха в отговор.

— Съжалявам — каза Сюзан. Едва тогава забеляза Жан Ги, който стърчеше на няколко крачки от тях, в другия край на градината. — Вижте, аз наистина съм безобидна. Безразсъдна и глупава, може би. Но съвсем безобидна.

Инспектор Бовоар я изгледа свирепо. От личен опит знаеше, че безразсъдните никога не са безобидни. Те бяха най-зле. Глупостта бе причина за престъпления точно толкова, колкото гневът и алчността. Но той омекна и тръгна към тях.

— Ще уведомя Лакост, че всичко е наред — прошепна на главния инспектор.

— Воп — отвърна Гамаш. — Аз ще се оправя тук.

Жан Ги хвърли поглед през рамо към Сюзан и поклати глава.

Каква глупачка.

— Е — рече старшият детектив, щом останаха сами. — Защо сте тук?

— За да видя лобното място на Лилиан. Нощес не можах да мигна, все по-ясно и по-ясно осъзнавах какво се е случило. Лилиан е мъртва. И е била убита.