Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Пак се спотаих в сенките.

„Съвпадение?“

Не. Започвах да вярвам в съвпаденията така, както вярвах и в съществуването на еднорози. Явно имаше някаква връзка между новия сомукайчо на ЛДП и новия бос на Гокумацу-гуми. Както и между всеки от тях и Макгроу, който беше уредил ликвидирането на техните предшественици.

Освен това… Господи! Щом между двамата новоизпечени шефове имаше връзка — а как можеше да няма? — тогава присъствието на Кавазаки означаваше, че и Бясното куче сигурно е там или че скоро ще се появи. Трудно можех да овладея обстановката в достатъчна степен, за да разпитам Кавазаки, че даже и Такизава. Обаче да изскоча от мрака и да очистя Бясното куче и неколцина охранители с броунинга ми се струваше напълно изпълнимо.

„Сигурен ли си в тази връзка? Помисли пак. Каквато и да е, тя трябва да е тайна. Защо ще се срещат съвсем явно в клуба на Бясното куче?“

Един дявол знаеше. Може да празнуваха, да отбелязваха издигането си и славното бъдеще, което настъпваше след отстраняването на старата гвардия. И защо да не се срещат явно? Да, бащата на Бясното куче беше умрял от насилствена смърт, само че от ръцете на някакви виетнамски гангстери. А предшественикът на Кавазаки беше умрял от естествена смърт, получавайки инфаркт и потъвайки тихо и кротко в басейна на „Дайкоку-ю“. Просто съвпадение. Всички мъжки клубове в Токио бяха мафиотски и сред най-редовните им клиенти имаше изтъкнати политици. Никой нямаше да заподозре нищо нередно, ако забележеха Кавазаки в заведението на Бясното куче.

Значи Кавазаки и Бясното куче можеше да оглавят съответните си дейности. Най-вероятно нещо, свързано с програмата за финансова помощ на ЦРУ.

Да, това изглеждаше сравнително ясно. Но все пак: защо? Макгроу ми беше казал, че Озава задържал прекалено голяма част от парите на Чичо Сам за себе си, че не ги разпределял както трябва, което предизвиквало негодувание и излагало на опасност самата програма. Дали резидентът не изпълняваше подобна програма и в якудза, като решаваше подобен проблем по подобен начин? Може би. Но ако беше откровен с мен за проблема в ЛДП, защо да не е и за якудза?

„Защото изобщо не е бил откровен с теб“.

Добре. Свалих номера на Танатос и го завинтих наопаки. Можех пак да го скрия, обаче ако се наложеше да действам бързо, можеше и да нямам време да го взема. В тъмното едва ли някой щеше да обърне внимание. Не ми оставаше какво друго да правя, освен да чакам. Можеше и да е по-лошо — нощта беше топла, бях заел удобна позиция. Даже можех да се разхождам и да се протягам.

Часовете се нижеха. Идваха и си отиваха клиенти. В полунощ дойде кола и видях, че шофьорът е човекът на Кавазаки. Какво да направя? Да застрелям шофьора и да отвлека Кавазаки, като го принудя да шофира под дулото на пистолета? Възможно, но в този сценарий имаше десетки проблеми, например как да го вкарам в колата и да го задържа там. Трябваше и да се моля полицията да не реагира на изстрелите и никой от клуба да не види и чуе какво става. Нещо повече, съсредоточаването върху Кавазаки можеше да ме лиши от шанса да се добера до Бясното куче. Дали да задоволя любопитството си и да разпитам политика, или да ликвидирам опасността за живота си, като убия новия бос на Гокумацу-гуми? Верният ход беше очевиден.