Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

31.

Информацията от Тацу се оказа мечтата на шпионина — домашен и служебен адрес, сведения за местоработата, банкови данни, имена и адреси на роднини, подробности за известните й контакти въз основа на телефонните й разговори. Макгроу или беше проявил некадърност при събирането на сведенията за Бясното куче, или манкираше, както бях предположил. А аз знаех, че той е всичко друго, но не и некадърен.

Момичето се казваше Кеи Такизава. Работеше като бардама в мъжки клуб в Ропонги, един от онези, които управляваше Бясното куче. Според телефонните й разговори и слуховете двамата имали интимна връзка от три години. Тогава какво беше правила в дома на Фукумото?

„Може би… три години са достатъчно време, за да е познавала и бащата и даже да се е ползвала от привилегията да влиза в къщата. Бясното куче може да я е завел там онази сутрин под някакъв претекст, например за делови разговор със стареца или нещо подобно, и после да е излязъл, докато тя чака в кухнята. Старецът няма нищо против… тя е хубавица, може компанията й да му е приятна. Може би флиртува с него. Възможно е той даже да храни някакви надежди. Няма значение. Важното е, че тя е там. Бясното куче не си тръгва наистина — паркира на улицата и ме причаква. Когато ме вижда, й казва да излезе, напомня й да се погрижи да видя как натиска бутона на дистанционното за вратата на гаража“.

Струваше ми се правдоподобно. Тя едва ли знаеше всичко. Но все щеше да знае нещо. Може би даже много.

Заключих сака си в едно шкафче на метростанция „Токио“, като си оставих единия от броунингите и десетте хиляди от поръчката на Миямото. Имах суеверно предчувствие и за двете. После проверих в телефонната служба от един уличен телефон. Бях получил съобщение от Миямото, било спешно. Странно. И още едно от Макгроу — искаше да му се обадя, имал да ми казва нещо, което трябвало да обмисля. „Да бе, веднага!“. Добре че правеше още опити обаче. Разбирах, че не съм го отработил добре, че съм си изпуснал парата, като съм го заплашил, и че сега може би имам възможност да го накарам да си мисли, че съм готов да преговарям, вместо да се стремя да го очистя.

Преди да се свържа с Миямото проверих и телефона на Джон Смит, моето второ аз — личността, която Миямото си мислеше, че е наел да ликвидира Мори. Вече имах съобщение от него на собствения си телефон и не очаквах да е оставил друго и на новия номер. Затова всъщност не бях сигурен защо го проверявам. Може би просто защото не исках да пропусна нещо. И все пак се удивих, когато телефонистката ми отговори, че се е обаждал някой си Шон Макгроу. Макгроу е звънял на наемния убиец на Миямото?!