Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Не и моя приятел. Него никой не може да го командва.

— Всичките са корумпирани!

— Не и моят приятел. Той ще ви защити.

— Никой не може да ме защити от него. Той е зъл, побъркан. Вечно е друсан, дрънка абсолютни глупости… о, защо не избягах, когато можех?!

— Какво? Какви глупости?

— Откакто… откакто убиха баща му, направо се побърка! Баща му беше невероятно мил човек, вестниците писаха ужасни глупости, когато ги прочетох, ми се искаше да крещя…

— Какво имате предвид? Защо смятате, че се е побъркал?

— Все повтаря нещо за някакъв наемен убиец. Убиец, който го дебнел, трябвало да внимава. Според мен просто го мъчи гузната му съвест. Изгубил си е ума от дрогата…

— Казвал ли ви е нещо друго за убиеца? Например какви мерки взима, за да се защити?

— Не знам. Казва… казва, че знаел как да го пипне. Имало някакво момиче на инвалидна количка.

Сърцето ми спря. Светът също спря.

— Какво? Какво момиче на инвалидна количка?

— Не знам това. Убиецът… Бясното куче знаел как да го пипне. Чрез момичето на инвалидната количка. Не знам, казвам ви, той е луд!

— Откъде? Откъде може да знае това?

— Кое?

— За момичето на инвалидната количка!

— Ами… от момичетата. От уличниците. Всичките са негови информаторки.

Господи, какъв глупак бях! Пълен глупак. Едно и също място, нощ след нощ, едни и същи проститутки, които бяха виждали лицето ми и регистрационния номер на Танатос, бяха ни видели със Саяка да се качваме на вана пред метростанцията, заедно да се връщаме късно вечерта, заедно да излизаме от дома й. Може да бяха свързали появите ми в Угуисудани с други съобщения, например от Кабукичо — макар да знаех, че там гъмжи от гангстери, глупаво си бях казал, че даже да ме видят, няма да ме познаят. Каква глупост! Не, тогава не ме бяха познали, обаче после лесно бяха направили връзката, след като научат, че се издирва мъж, който бута момиче на инвалидна количка.