Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Е, от моя гледна точка това не звучеше особено ласкателно, но в общи линии беше вярно.

— Обезглавяване, казваш… с други думи, след смъртта на Фукумото синът му е заел неговото място, така ли?

— Доколкото знам.

— Но защо смяташ, че имам някаква връзка с това?

Тацу сви рамене.

— Заради жената, чийто регистрационен номер ми даде. Тя е известна като човек на Фукумото-младши. Всъщност му е гадже.

Гърлото ми пресъхна. Мислех се за адски ловък, пък му бях дал всичко необходимо, за да подреди пъзела. Отпих глътка бира и в същия момент осъзнах, че той ще го приеме за проява на нервност. Божичко, нищо чудно, че го бях избягвал. Животът, който водех, и дружбата с полицай бяха прекалено опасна комбинация.

„Но Тацу ти разкри откъде знае за мафиотската връзка, нали така? Едно ченге нямаше да го направи. Ченгето щеше да си мълчи, да се опита да измъкне още сведения, да те накара да се оплетеш в лъжи“.

Тази мисъл ме поуспокои. Обаче той все пак беше премълчал. Можеше да ми го съобщи в самото начало на разговора, вместо да изчака, за да види дали ще кажа още нещо, нещо уличаващо, преди да си свали картите. Класически метод за водене на разпит. Трябваше да внимавам.

— Ега ти съвпадението — изпелтечих.

— Да. Даже няма нужда да те питам къде си бил по време на тези убийства.

Искаше да каже, че повече няма да ме притиска, че всичко е наред. Но…

Прокашлях се.

— Та значи… мислиш, че будалите, дето са го извършили, ще успеят да се измъкнат живи от онова, в което са се забъркали, така ли?

Той се намръщи.

— Не бих се обзаложил. Ако са склонни да ме послушат, бих ги посъветвал да избягат.

— Да избягат от якудза?!

— Ще трябва да избягат доста надалече.

— Сигурно са щели да го направят, ако са смятали, че ще могат. Ако са смятали, че ще се получи. Но може да са решили, че трябва да довършат започнатото.

Тацу надигна чашата си. Знаеше, че ще му кажа повече, ако поискам. И може би се надяваше, че ако не днес, ще го направя някой друг път. В замяна на това ли щеше да ми даде информацията за регистрационния номер? Ние бяхме приятели, затова предпочиташе да не ме моли директно. И щеше да е грубо от моя страна да го принудя да го направи.

— Тази работа днес на гроба на Фукумото — казах аз. — Мислиш ли, че някой иска да отнеме властта над Гокумацу-гуми от техния клан?

— Ще ми е интересно да чуя твоето предположение.

„Убеден съм в това“.

— Всъщност само мога да гадая. Ако имах някакво сериозно предположение, щях да ти го кажа, обаче в момента знам само онова, което пише във вестниците. Естествено, ако науча нещо, ще ти го съобщя.

Той ме погледна и кимна в знак, че приема сделката.