Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Не и ако смъкваш по толкова пари. Сигурно се мислиш за адвокат от някоя голяма фирма.
— Предпочитам да копая канавки, господин съдия.
— Аз също. — Атли попуши мълчаливо и започва да се подписва, стържейки с писалката. Когато приключи с купчината документи, каза: — Да поговорим за другата седмица. Всичко наред ли е?
— Доколкото ми е известно. Снемането на клетвените показания на Лети е насрочено за понеделник и вторник. Хършъл Хъбард е в сряда, сестра му — в четвъртък, а в петък е Иън Дафо. Доста натоварена седмица. Пет поредни дни с клетвени показания.
— Голямата съдебна зала ли ще използваш?
— Да, господин съдия. Няма насрочени съдебни дела и помолих Ози да ни подсигури още един помощник-шериф, който да държи вратата затворена. Имаме предостатъчно място, което ни е нужно, естествено.
— И аз ще бъда тук, в случай че възникне проблем. Не искам в залата да присъстват други хора, докато един свидетел дава показания.
— Обяснено е на всички страни.
— И искам всичко да се запише на видео.
— Това е уредено. Парите не са проблем.
Съдия Атли задъвка мундщука на лулата си, видимо развеселен от нещо.
— Мили боже, какво ли щеше да си помисли Сет Хъбард, ако можеше да надникне идния понеделник и да види зала, пълна с алчни за парите му адвокати, които се боричкат помежду си?
— Сигурен съм, че щеше да му призлее, господин съдия, но вината е негова. Трябвало е да раздели парите, да се погрижи за децата си, за Лети и за всеки, който поиска, и тогава нямаше да се стигне дотук.
— Според теб дали е откачил?
— Не, не мисля.
— Тогава защо го е направил?
— Нямам представа.
— Секс?
— Не и според новата ми стажантка, а това момиче е обиколило света. Наистина, става дума за майка й, но тя не е наивна.
Всъщност подобни разговори не бяха позволени. Сред многото остарели разпоредби на Наказателния кодекс на Мисисипи една от най-прочутите поне сред юристите беше така наречената забрана за въздействие върху съдията. Казано простичко, тя забраняваше на адвоката да обсъжда деликатни теми от дело в ход със съдията по него, ако адвокатът от отсрещната страна отсъства. Правилото най-редовно се нарушаваше, особено в кабинета на съдия Рубън Атли. Но само с неколцина доверени и предпочитани от него адвокати.
Джейк беше научил на собствен гръб, че казаното в кабинета на съдията си остава там и няма никакво значение в съдебната зала. Там, навън, където всъщност имаше значение, съдия Атли се отнасяше към всички справедливо и прямо, независимо кой какво му бе шушнал преди това.
22
Точно както си представяше съдия Атли, старият Сет наистина щеше да се разстрои, ако беше муха на стената. Поне девет адвокати се събраха в съдебната зала рано в понеделник сутринта, за да поставят официално началото на процеса, фигуриращ в регистъра като „Дело по наследството на Хенри Сет Хъбард“.
С други думи, девет адвокати, които си точеха ножовете за парче от тортата.
Освен Джейк тук бяха Уейд Лание и Лестър Чилкот от Джаксън, които представляваха Рамона Дафо. Стилман Ръш и Сам Ларкин от Тюпълоу, които представляваха Хършъл Хъбард. Лание продължаваше да притиска Иън да притисне Рамона да притисне Хършъл да се откаже от адвокатите от Тюпълоу и да обединят сили, но засега тези усилия само предизвикваха допълнително напрежение в семейството. Лание заплашваше да се откаже, ако двамата съюзници не се обединят, но заплахите му нямаха ефект. Иън подозираше, че просто става дума за твърде много пари и никой адвокат няма да се откаже. Децата на Хършъл бяха представлявани от Зак Зайтлър, мемфиски адвокат с разрешително да практикува и в Мисисипи. Той си беше довел и безполезен сътрудник, чиято единствена роля беше да заема стол, да записва непрекъснато всичко и да създава впечатлението, че Зайтлър разполага с ресурси. Децата на Рамона бяха представлявани от Джо Брадли Хънт от Джаксън, който си мъкнеше сътрудник като този на Зайтлър.
Ансил, също една от петте страни, все още беше смятан за мъртъв и поради това не беше нито представляван от някого, нито споменат.
Освен Порша в залата имаше още двама стажанти. Уейд Лание и Стилман Ръш ги бяха довели. Бяха бели. И стенографката беше бяла.
— Съдебната зала е собственост на данъкоплатците — обясни Джейк на Порша, — затова се дръж така, сякаш мястото е твое.
Тя се опитваше, но беше кълбо от нерви. Очакваше напрежение, може би сурови думи, обстановка, просмукана от конкуренция и недоверие. А вместо това видя група бели мъже, които се ръкуваха, шегуваха се, смееха се и си прекарваха чудесно, докато пиеха кафе и чакаха да стане девет часа. Ако имаше някакво напрежение преди предстоящата битка за огромното състояние, то по нищо не личеше.