Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Бъкли се изправи безпомощно и невярващо, разперил смаяно ръце.
— Сериозно ли, господин съдия?
— Напълно, господин Бъкли. Приятен ден, сър!
Бъкли кимна, пресегна се за куфарчето си и бързо излезе от залата. Когато вратата се затвори зад гърба му, съдия Атли нареди:
— Продължавайте. — И излезе.
Всички въздъхнаха облекчено.
— Така, докъде бяхме стигнали? — попита Джейк.
— Систрънк май ми липсва — провлачено отбеляза Уейд Лание и неколцина се засмяха.
— Не се съмнявам — отвърна Джейк. — Двамата с Бъкли щяха да блеснат пред съдебните заседатели в окръг Форд.
Джейк представи Лети на стенографката, на другите адвокати — имената и лицата им бяха толкова много, че се размиха и сляха — и се впусна в продължително обяснение за целта на снемането на клетвени показания. Напътствията му бяха доста прости. Инструктира я да говори ясно, бавно и ако въпросът не й е ясен, да помоли да бъде перифразиран. Ако не е сигурна, да не казва нищо. Той, Джейк, щеше да възразява срещу всичко неприемливо, а на нея напомни да казва истината, защото е под клетва. Адвокатите щяха да се редуват да задават въпроси.
Ако се нуждаеше от почивка, Лети трябваше да помоли за такава. Стенографката щеше да протоколира всяка дума, а цялата процедура щеше да бъде заснета с видеокамера. Ако по някаква причина Лети не успееше да свидетелства на процеса, записът щеше да бъде използван като доказателство.
Напътствията бяха едновременно нужни и ненужни. Джейк, Порша и Лушън бяха репетирали часове наред с Лети в заседателната зала в кантората. Тя беше добре подготвена, но нямаше как да се предвиди какво ще бъде обсъждано при снемането на клетвени показания. По време на процес всички показания трябва да имат връзка с делото.
При снемането на клетвени показания обаче не е така, затова те често се превръщат в продължителни разпити в търсене на уличаващи обстоятелства.
Бъди учтива. Бъди кратка. Не казвай неща, за които не те питат. Ако не знаеш, просто не знаеш и толкова. Помни, че камерата улавя всяко нещо. А аз ще бъде до теб, за да те защитя, повтори Джейк отново и отново. Порша беше открила на тавана десетки стари клетвени показания, които чете с часове. Проучи техническите подробности, стратегиите, капаните.
Двете с майка й разговаряха с часове на задната веранда на старата къща на Сапингтън.
Лети беше добре подготвена. След като тя положи клетва пред съдебната стенографка, Уейд Лание се представи с глуповата усмивка и поде разпита.
— Да започнем със семейството ви — каза той.
Имена, настоящи адреси, рождени дати, място на раждане, образование, работа, деца, внуци, родители, братя, сестри, братовчеди, лели, чичовци. Лети и Порша бяха репетирали многократно и отговорите се редуваха с лекота. Лание замълча за малко, когато разбра, че Порша е дъщеря на Лети.
— Тя е стажантка в кантората ми. На заплата — поясни Джейк.
Фактът предизвика известно безпокойство у хората край масата.
— Това не е ли конфликт на интереси, Джейк?
Джейк отдавна беше обмислил отговора.
— Ни най-малко. Аз съм адвокат по наследството. Порша не е облагодетелствана страна по завещанието, така че не виждам конфликт. А вие?
— Тя ще свидетелства ли? — попита Лестър Чилкот.
— Не, била е на военна служба в чужбина през последните шест години.
— Ще има ли достъп до информация, която майка й не следва да вижда? — попита Зак Зайтлър.
— Например?
— В момента не мога да ти дам пример. Просто разсъждавам. Не твърдя, че има конфликт, Джейк, просто е малко изненадващо.
— Съдия Атли информиран ли е? — попита Уейд Лание.
— Да, осведомих го миналата седмица и той одобри.
Край на разговора. Уейд Лание продължи да разпитва за родителите и роднините на Лети. Въпросите му бяха кратки и лесни, сякаш водеше обикновен разговор и наистина се интересуваше къде са живели баба й и дядо й по майчина линия и с какво са си изкарвали прехраната. След един час Джейк започна да се бори с изкушението да се зарее нанякъде. Важно беше да си води бележки, да не би след часове друг адвокат по невнимание да навлезе в същата територия.
Обратно към Лети. Беше завършила гимназия през 1959 г. в Хамилтън, щата Алабама, в училище за чернокожи. Беше избягала в Мемфис, където се бе запознала със Симиън. Оженили се веднага и на следващата година се родил Марвис.