![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Предстои само снемане на клетвени показания — беше й обяснил Джейк. — Отегчително до смърт, както ще видиш.
В средата на съдебната зала, между преградата и мястото на съдията, масите бяха долепени и край тях бяха наредени столове. Адвокатите бавно се настаниха, макар да нямаше определени места. Лети беше първият свидетел, затова Джейк седна в края. В другия край съдебната стенографка нагласяше видеокамерата, а една служителка донесе кана кафе и я остави на масата.
Когато всички заеха местата си и донякъде се успокоиха, Джейк кимна на Порша. Тя отвори една странична врата и доведе майка си.
Лети беше облечена като за църква и изглеждаше страхотно, макар Джейк да й беше обяснил, че може да се облече както си иска. „Това е само снемане на показания“, бе казал той.
Тя седна в края на масата, съвсем близо до Джейк. Стенографката беше срещу нея със своята машина, дъщеря й също беше недалече. Лети огледа дългата маса, усмихна се на глутницата адвокати и поздрави:
— Добро утро.
Всички адвокати отвърнаха на поздрава с усмивка. Добро начало.
Но само за секунда. Джейк тъкмо се канеше да се захване с предварителните процедури, когато вратата се отвори. Влезе Руфъс Бъкли с куфарче в ръка, сякаш идваше по работа. Съдебната зала беше празна — нямаше нито един зрител — и щеше да остане така по заповед на съдия Рубън Атли. Явно Бъкли не идваше, за да гледа.
Мина през летящата вратичка на преградата и седна на масата. Другите адвокати го изгледаха подозрително.
Джейк неочаквано усети как ръцете го засърбяват за борба. Провикна се високо:
— Здравей, Руфъс. Радвам се, че си излязъл от ареста.
— Ха-ха, Джейк. Много смешно.
— Какво правиш тук?
— Идвам за снемането на клетвени показания. Не виждаш ли? — изстреля в отговор Бъкли.
— Кого представляваш?
— Същия клиент, когото представлявам от месец. Симиън Ланг.
— Той не е заинтересована страна.
— О, ние смятаме, че е. Според нас въпросът трябва да се реши в съда, но нашата позиция е, че господин Ланг има пряк паричен интерес от оспорването на завещанието. Затова съм тук.
Джейк се изправи.
— Добре, да спрем дотук. Съдия Атли е на разположение в случай на проблем. Ще отида да го повикам.
Джейк бързо излезе от съдебната зала и Бъкли се настани зад масата малко напрегнато. След броени минути съдия Атли, без тога, влезе устремно и зае обичайното си място.
— Добро утро, господа — поздрави той пресипнало и без да дочака отговор, продължи: — Господин Бъкли, моля възможно най-лаконично да ми обясните защо сте тук.
Бъкли се изправи с обичайната си деловитост и отговори:
— Господин съдия, ние все още представляваме Симиън Ланг и…
— Кои са тези „ние“?
— Господин Букър Систрънк и аз заедно с…
— Господин Систрънк няма да се явява в този съд, господин Бъкли, поне не по това дело.
— Добре, но нашата позиция остава непроменена. Господин Симиън Ланг е страна по делото и…
— Не е, нито пък ще допусна да стане. Следователно вие не представлявате страна, господин Бъкли.
— Но това не е окончателно решено.
— Със сигурност е. От мен. Нямате работа тук, господин Бъкли. А снемането на клетвени показания е закрито.
— Господин съдия, това е най-обикновено снемане на показания, не е някакво закрито заседание. Показанията ще бъдат приложени към съдебното досие и ще станат публично достояние.
— Това ще реша аз в даден бъдещ момент.
— Господин съдия, Лети днес ще даде показания под клетва, които ще станат част от документацията по това дело.
— Не ми изнасяйте лекции, господин Бъкли.
— Съжалявам, аз не…
— Тези показания ще бъдат тайна, докато не ги прегледам. Честно казано, господин Бъкли, не ми е приятно да изпадам в положение да споря с вас. Да ви напомня ли какво се случи предишния път, когато прекалихте с приказките в тази съдебна зала?
— Няма нужда, господин съдия — отговори Бъкли.
— Приятен ден, господин Бъкли — заяви съдията високо.