![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Господа, седнете, моля.
Така и направиха, а Ози се настани възможно най-далече от центъра на събитията.
Систрънк гневно погледна към Лети и Джейк. Едва успя да си задържи езика зад зъбите, но го направи. Имаше навик първо да стреля, после да задава въпроси, но сега здравият разум му подсказваше да се въздържа от нападки и да не ядосва съдията. Порша изглеждаше готова да му се нахвърли. Лети оглеждаше ръцете си, а Джейк драскаше нещо в бележника си.
— Моля, прегледайте този документ — плъзна съдия Атли към Систрънк един-единствен лист хартия. — Вече не сте адвокат по делото.
Систрънк прочете краткия текст, после погледна към Лети.
— Ти ли подписа това?
— Да.
— Под натиск ли?
— Нищо подобно — смело заяви Порша. — Тя взе решение да се откаже от услугите ви. Написано е черно на бяло. Разбирате ли?
— Къде е Симиън?
— Замина — отговори Лети. — Не знам кога ще се върне.
— Аз все още го представлявам — каза Систрънк.
— Той не е заинтересована страна — отбеляза съдия Атли. — Следователно участието му няма да бъде допуснато, вашето също. — Взе още един лист и го подаде на Систрънк. — Това е подписана от мен заповед, която отменя наказанието за неуважение към съда. И понеже вече не участвате в това дело, господин Систрънк, можете да си вървите. — Прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като наблюдение.
Систрънк измери Лети с гневен поглед и заяви:
— Имам право на възнаграждение за времето и за разходите си, освен това ви дадох заем. Кога да очаквам парите?
— Когато му дойде времето — отговори Джейк.
— Искам ги сега.
— Е, няма да ги получите сега.
— Тогава ще я дам под съд.
— Добре. Аз ще я защитавам.
— А аз ще съм съдия — обади се Атли. — И ще насроча делото за след четири години.
Порша не се сдържа и се разхили.
— Приключихме ли, господин съдия? — попита Ози. — Ако е така, трябва да откарам господин Систрънк до Мемфис. Струва ми се, че е останал без транспорт. Пък и ще обсъдим някои неща.
— Няма да оставя нещата така. Това не е последната ми дума — заплашително смръщи вежди Систрънк.
— Не се съмнявам — увери го Джейк.
— Отведете го — каза съдия Атли. — За предпочитане до границата на щата.
Срещата приключи.
21
Правната кантора на Джейк Бриганс никога не беше използвала стажант. Другите адвокати на площада понякога приемаха стажанти — обикновено местни колежани, които смятаха да учат право и се нуждаеха от опит, за да го включат в професионалната си автобиография. На теория те бяха добър източник на евтин или дори безплатен труд, но Джейк беше чувал повече лоши, отколкото добри истории. Не се беше изкушавал да наеме стажант преди появата на Порша Ланг. Тя беше умна, отегчена, безработна и смяташе да кандидатства право. Освен това беше най-свестният обитател на къщата на Сапингтън в момента и майка й безрезервно й вярваше. Беше очевидно, че Лети все още бе на път да стане една от най-богатите чернокожи жени в щата въпреки огромните препятствия, които Джейк съзираше.
Той нае Порша за петдесет долара седмично и й даде кабинет на втория етаж, далече от разсейващото влияние на Рокси, Куинс Лънди и най-вече Лушън, който преди Деня на благодарността вече се появяваше всекидневно и възвръщаше старите си навици. В крайна сметка това беше неговата кантора и след като искаше да пуши пури и да одимява пространството на останалите, никой не можеше да го спре. Ако искаше да обикаля приемната със следобедния си бърбън в ръка и да тормози Рокси с неприлични шеги, кой можеше да го спре? Ако искаше да отрупва Куинс Лънди с въпроси за имотите на Сет Хъбард, кой можеше да го спре?
Джейк отделяше много време на усилието да бъде арбитър между все по-многобройните си служители. Допреди два месеца с Рокси я караха кротичко, скучновато, но ефективно. Сега имаше напрежение, понякога конфликти, но също и много смях и екипна работа. Шумотевицата като цяло допадаше на Джейк, макар да се ужасяваше, че Лушън може да възобнови адвокатските си права. От една страна, той обичаше Лушън и ценеше неговите съвети и прозрения. От друга, съзнаваше, че която и да е нова конфигурация няма да издържи дълго. Козът на Джейк беше едно основно законово изискване в Мисисипи — всеки лишен от права адвокат трябваше да се яви на изпит, за да си ги възстанови. Лушън беше на шейсет и три години и всеки ден от пет следобед, а понякога дори и от по-рано до късно през нощта беше под въздействието на „Джак Даниълс“. Нямаше начин такъв стар пияница да се подготви за адвокатския изпит и да го издържи.