Сянката на чинара [bg]

Ама наистина ли? — чудеше се Порша. Какво значение има името на шефа на майка ми отпреди десет години за оспорването на това завещание? Джейк я беше предупредил, че ще търсят уличаващи обстоятелства. Добре дошли във вцепеняващо досадната битка за снемане на свидетелски показания.

Джейк бе обяснил също, че свидетелските показания се точат с дни, защото на адвокатите се плаща на час или поне на онези от тях, които задават банални и монотонни въпроси. Тъй като няма никакви ограничения на темите, по които е позволено да разпитват, а и понеже са пуснали хронометрите, адвокатите, най-вече работещите за застрахователни компании, нямат интерес да бъдат кратки. Могат да продължават с часове, стига да въртят разговора около човек, проблем или нещо, имащо дори далечна връзка със съдебния процес.

Джейк беше обяснил обаче и факта, че делото на Хъбард е различно, защото той беше единственият адвокат, на когото се плащаше на час. Другите работеха на процент и се молеха за успех. Ако собственоръчно написаното завещание бъдеше признато за незаконно, парите щяха да се насочат към семейството по силата на предишното завещание и всички тези адвокати щяха да получат дял. И понеже другите адвокати нямаха гаранция, че ще им бъде платено, Джейк подозираше, че техните въпроси няма да бъдат толкова скучни.

Порша не беше на същото мнение. Скуката ги обгръщаше отвсякъде.

Стилман обичаше да атакува остро, опитвайки се да разклати свидетелката. Той разбуди присъстващите с въпроса:

— Такааа, взехте ли пари назаем от предишния си адвокат Букър Систрънк?

— Да.

Лети очакваше въпроса и отговори без никакво колебание. Никой закон или разпоредба не забраняваше такъв заем, поне не го забраняваше на получателя.

— Колко?

— Петдесет хиляди долара.

— Чек ли ви написа, или ви ги даде в брой?

— В брой, а двамата със Симиън подписахме разписка.

— Това единственият ви заем от Систрънк ли е?

— Не, преди това взехме пет хиляди долара.

— Защо взехте пари назаем от господин Систрънк?

— Защото ни трябваха. Бях изгубила работата си, а със Симиън положението винаги е неясно.

— Вярно ли е, че сте взели парите и сте се преместили в по-голяма къща?

— Да, така е.

— Колко души живеят в тази къща?

Лети се замисли за момент и отговори:

— Обикновено единайсет, но е различно. Хората идват и си отиват.