Сянката на чинара [bg]

Порша пристигна за новата си работа пет минути преди девет. Плахо беше попитала Джейк с какво облекло трябва да идва в кантората. Той й бе обяснил, че няма представа как се обличат стажантите, но обикновеното всекидневно облекло му се струвало уместно. Ако ще ходят в съда, можело да бъде малко по-официално, но в действителност за него не било важно. Очакваше да я види по джинси и маратонки. Вместо това Порша се появи с красива блуза, пола и токчета. Беше готова за работа и след броени минути Джейк остана с впечатлението, че тя вече си се представя като адвокат. Той й показа кабинета — едно от празните помещения на горния етаж. Не беше използвано от много години, още от славните дни на старата кантора на Уилбанкс. Порша ококорено огледа изящното дървено бюро и красивите, но прашни мебели.

— Кой е бил последният адвокат тук? — попита тя, вдигнала очи към поизбледнелия портрет на някой от старите Уилбанкс.

— Трябва да попиташ Лушън — отговори Джейк.

Самият той през последните десет години надали беше прекарал и десет минути в тази стая.

— Страхотно е — каза тя.

— Не е зле за стажант. Днес ще дойде техникът, за да свърже телефона, и след това вече си в играта.

Отделиха половин час за основните правила: използването на телефона, обедната почивка, поведението в кантората, извънредната работа и така нататък. Първата й задача беше да изчете десетина дела, свързани с оспорването на завещания и разглеждани пред съдебни заседатели в Мисисипи. Важно беше тя да се запознае с разпоредбите и с терминологията и да разбере как ще се процедира по делото на майка й. Трябваше да прочете и препрочете делата. Да си води бележки. Да попива правните термини, за да води по-осведомени разговори с Лети. Майка й щеше да е главният свидетел по време на процеса и трябваше да започнат да подготвят показанията й. Истината е от първостепенно значение, но както знае всеки адвокат, има много начини да я поднесеш.