![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Джейк изгледа гневно Стилман като предупреждение. Да не си посмял да искаш единайсетте имена. Не може ли просто да продължим?
Стилман се изкушаваше, но все пак попита:
— Какъв наем плащате?
— Седемстотин на месец.
— В момента безработна ли сте?
— Да.
— Къде работи сега съпругът ви?
— Не работи.
— След като господин Систрънк вече не е ваш адвокат, как смятате да му върнете парите?
— Ще решим този проблем впоследствие.
Рокси беше приготвила сандвичи и чипс за обяд. Хапнаха в заседателната зала, където при тях дойде и Лушън.
— Как мина? — попита той.
— Обичайният първи тур безсмислени въпроси — отговори Джейк. — Лети беше страхотна, но вече е изморена.
— Няма да издържа още ден и половина — каза Лети.
— Модерната процедура — отвратено отбеляза Лушън.
— Разкажи ни как е било едно време, Лушън — подкани го Джейк.
— Ами едно време… едно време беше много по-хубаво, отколкото с новите правила, които имате сега.
— Не съм ги писал аз.
— Тогава не се налагаше човек да издава всичките си свидетели и да описва какво ще кажат, нищо подобно. На процеса устройваш засада. Призоваваш хората си. Аз призовавам моите, ти призоваваш твоите, явяваме се в съда и имаме процес. Освен това така ставаш по-добър адвокат, защото се налага да реагираш в крачка. Днес трябва да разкриваш всичко предварително и всеки свидетел трябва да е на разположение да даде показания под клетва. Колко време се губи. И какви разходи! Навремето беше по-хубаво, кълна се.
— Защо не отхапеш голям залък от този сандвич? — подкани го Джейк. — Лети трябва да се отпусне, а никой не може да си почине, докато ти ораторстваш.
Лушън отхапа малък залък и попита:
— Ти какво мислиш, Порша?
Порша дъвчеше едно картофче. Остави го и каза:
— Много е готино… да съм в стая, пълна с адвокати. Чувствам се важна.
— Не се впечатлявай излишно — каза Джейк. — Повечето от тях не могат да изкарат дело пред градския съд за кражба в магазин.
— Обзалагам се, че Уейд Лание може — възрази Лети. — Ловък е. Имам усещането, че знае какво ще отговоря, преди да съм го изрекла.
— Той е много добър — призна Джейк. — Повярвай ми, Лети, ще свикнем да го презираме. Сега изглежда готин, но преди историята да приключи, няма да можеш да го понасяш.
Лети се умърлуши при мисълта за продължителна битка. Четири часа след първата схватка тя вече беше изтощена.
По време на обедната почивка две служителки сглобиха малка изкуствена коледна елха и я поставиха в далечния ъгъл на съдебната зала. От мястото си на масата Джейк я виждаше съвсем ясно. По обед на Бъдни вечер повечето служители и съдии, както и неколцина подбрани адвокати се събираха там за яйчен пунш и шеговити подаръци. Джейк се стараеше по възможност да избягва събирането.
Елхата обаче му напомни, че Коледа е след броени дни, а на него изобщо не му беше хрумнало да купи подаръци, поне досега. Докато Уейд Лание продължаваше да задава въпросите си с тих и сух глас, който действаше като успокоително, мислите на Джейк се отнесоха към празника. През изминалите две години се бяха старали да украсяват дома си и да го посъживяват за празниците. Хана много им помагаше. Присъствието на дете в къщата повдигаше духа на всички.
Лание се прехвърли на чувствителна тема. Бавно и умело заразпитва за задълженията на Лети в къщата, когато господин Хъбард е боледувал след химио- и лъчетерапията и е бил прикован на легло. Лети обясни, че агенция, осигуряваща медицинска помощ по домовете, им изпращала сестри да се грижат за него, но тези жени не били добри и достатъчно грижовни, а господин Хъбард често се държал грубо. Тя не го виняла. Той ги гонел и се карал с агенцията. Накрая Лети поела грижите за него. Готвела му каквото поиска и го хранела, когато се нуждаел от помощ. Помагала му да става от леглото и да ходи до тоалетната, където той понякога оставал по половин час. Случвало се и да се изпуска, а тя почиствала леглото. Няколко пъти се оказвал принуден да използва подлога и Лети му помагала. Не, работата не била приятна и тя нямала нужната подготовка, но се справяла. Той оценявал добрината й. Вярвал й. Да, няколко пъти изкъпала господин Хъбард в леглото. Да, изцяло, докосвала го навсякъде. Било му много зле, почти не бил в съзнание. По-късно, когато за известно време спрели химио- и лъчетерапията, той възстановил силите си и при първа възможност започнал да става и да се движи. Възстановил се със смайваща решителност. Не, така и не престанал да пуши.