Игри за милиарди [bg]

Мениджърите на Капитол Груп понасяха бурята от недоволство по същия начин, по който бяха понасяли и бурята от недоволство около програмата за подсилване на броните — просто не им обръщаха внимание. Откровено казано, това не изненадваше никого. Същите неадекватни мениджъри организираха екипите по нанасянето на полимерното покритие, същите лениви хора работеха на тричасови смени, обядваха безкрайно дълго и се прибираха в климатизираните си фургони всеки следобед в три, за да се наслаждават на дълга почивка.

Капитол Груп прибягваше до дежурното изпитано оправдание — че е трудно да се наемат качествени хора за продължителна работа в опасна военна зона. Не признаваха обаче по-голямата истина — в стремежа си към максимална печалба предлагаха толкова ниско заплащане, че никой нормален човек не би отишъл за толкова пари да работи за Капитол Груп в Ирак.

След известно време, когато недоволството стана прекалено шумно, от Капитол Груп изпратиха още хора и въведоха нощни смени, но те бързо възприеха работните навици на колегите си и подобрението беше незначително.

Общо взето обаче, резултатите бяха поразителни, ако не се обръщаше внимание на малките недостатъци. През първите месеци от двайсет бомбени нападения само три машини бяха разрушени от заложени край пътя взривни устройства. И в трите случая, както по-късно установи разследването, причината беше лошо полагане на полимерното покритие. Поради някаква причина екипите на Капитол Груп бяха оставили непокрити места.

За да управлява финансите на разрастващата се нова компания, от Капитол Груп назначиха ветеран счетоводител с голям опит във военните контракти, който веднага си подбра екип от „главорези“ с подобен стаж. Държавните служители, които се занимават с военните контракти, по принцип са претоварени с работа, а и много често са по-некомпетентни от колегите си в частния сектор. Екипът на Капитол Груп знаеше всички трикове и ги прилагаше максимално.