Игри за милиарди [bg]

— Тогава какво предлагаш?

Очите на Уолърман се залепиха за същество с коктейл в ръка, което се подпираше на бара. Морган се насили да погледне момичето два пъти, преди да повярва, че е истинско. Дълги кокалести крака, изцяло на показ, нелепо рижа по момчешки подстригана коса, дебела татуировка на бодлива тел около врата, дрехи, чийто дизайнер със сигурност бе социопат. Изглеждаше достатъчно голяма, за да се учи да пишка на гърне, но не и да й продават алкохол.

Уолърман най-накрая отдели поглед от нея и се вторачи в Морган.

— Да оставим глупостите, става ли? Обзалагам се, че не си федерален агент. Ти си наемник. Плащат ти, за да прецакаш Джак, и ти трябва помощ.

Каза го съвсем спокойно и Морган за момент се замисли дали си струва да блъфира, или да лъже.

Като че ли прочел мислите му, Уолърман добави:

— Ако обаче греша и наистина си федерален агент, два милиона са непостижими за теб. Тогава се разделяме, приятел.

— Не, прав си. Наемник съм. Работя за хора, които искат информация за Уайли.

— Какви хора?

— Не ти влиза в работата. Ето всичко, което има нужда да знаеш — те са големи и много силни. Ако в ръцете им попадне нужният материал, с Уайли е свършено.

— Значи аз съм този, който ти трябва. Договорихме ли се?

— Не и преди да стане ясно какво точно предлагаш. Парите не са мои и ще трябва да обясня какво ще се купи с тях.

— Използвай въображението си, Морган.

— Аз съм… как се казва в наши дни… лишен от въображение.

— Аз пък съм грозният скелет от миналото на Джак. Мога да отида и да го изнудвам за пари. Знам достатъчно, за да го накарам да се качи на самолета и да избяга в Бразилия. Ще се скрие в дълбоката тъмна джунгла и повече няма да чуеш за него.

— Готов ли си да отидеш с микрофон? — попита Морган, който явно имаше друг план.

— Обичам публиката. Разбира се, защо не?

— Смяташ ли, че ще накараш Джак да признае, че е убил Едит, за да го запишем?

— Разбира се.

— Как?

— Може би има някои неща, за които не съм ти казал и които няма да ти кажа, защото не съм идиот и не искам да ме минете с парите.

Той замълча и всеки потъна в мислите си. Уолърман изчакваше Морган да осъзнае предложението и условията му. А Морган се питаше дали всичко това е истинско, или Уолърман е чисто и просто мошеник, който опитва да измъкне тлъста пачка. Беше заговорил за Едит обаче без покана и определено изглеждаше, че е запознат с нещата. Освен това за разлика от Чарлс Лу Уолърман не си беше направил труда да прикрие истинската си самоличност или следите си. Ако ги измамеше, охранителната фирма щеше лесно да го открие и да му поиска сметка. Наказанието щеше да е тежко. В бизнеса това беше най-добрата застрахователна полица.