Игри за милиарди [bg]

— Ти ми кажи.

Тя взе голямата купчина и започна да я прелиства. Беше истински хаос от финансови таблици, фактури, сметки, разписки за плащания. Явно Ники беше накарал някой от претоварените с работа сътрудници да прерови отдела за държавните поръчки и да измъкне всички възможни документи, свързани с рафинерията. Щяха да са й нужни часове, за да прегледа всичко. И още много повече време, за да отсее плявата от зърното в трескаво търсене на истински доказателства, ако наистина имаше такива.

— Пак ли анонимно обаждане? — попита тя с раздразнение.

Той кимна.

— Пак по горещата линия. Мъжки глас, анонимен както обикновено. Не преставаше да се кълне, че от „Менделсън“ ни мамят както си искат.

Мия отпи глътка диетична кола и вдигна очи към тавана.

Гарнър се усмихна вдървено и извинително.

— Знам, съжалявам. Този път обаче имаме някаква следа.

— Е? Откъде е обаждането?

— От уличен телефон край Гаривил. Може да е поредната шега, може и да е истина. Както обикновено — ако не провериш, няма да разбереш.

Горещата телефонна линия беше страхотна идея, която бързо се превръщаше в отчайващо бедствие. Източниците се обаждаха по горещата линия, за да съобщават за финансови нередности, и това предизвикваше разследвания. Наричаха я „предателската“ линия. И всички сигнали бяха конфиденциални — никакви имена, само обвинения.

През последните няколко месеца обаче горещата линия беше прегряла от обаждания за злоупотреби и кражби. Почти всички те бяха анонимни, трябваше да ги разследват без изключение, а малко от тях даваха истински резултат.

Шефовете на отдела започнаха да подозират, че фирмите, които въртят бизнес с военните, измислят все нови и нови начини да измамят правителството, като заливат следователите с потоп от фалшиви сигнали и кухи твърдения, така че да са прекалено заети, за да се занимават и хващат истинските мошеници. За жалост тактиката, изглежда, работеше. Помещението беше пълно с недоспали сътрудници със зачервени очи. Отпуските по болест се увеличаваха драстично. Духът падаше все повече и повече. И което беше още по-лошо — откакто започнаха обажданията, броят на реално получените присъди беше паднал с трийсет процента.

Мия го изгледа с престорено огорчение.

— Защо пак аз, Ники?

Гарнър не обърна внимание на погледа и забележката й.

— Източникът твърди, че от „Менделсън“ надписват доставките с около два процента. Миналата година флотът купил от тях гориво за сто милиона, следователно имаме измама за около два милиона.

— Чудесно. — Трийсет и една годишната Мия Дженсън беше практикувала право четири години в частния сектор и сега от две години се сражаваше в окопите на Службата за криминални разследвания. Малката агенция беше с огромни отговорности.

По всякакви стандарти Мия Дженсън беше нейният най-странен служител.

След като завърши колежа „Дикинсън“, като взе четири години за три, тя записа право в Харвард и скоро се издигна до върха в групата си. Не стана номер едно, но беше много близо. Ако не беше отделила толкова много време за курсовете по ценни книжа, номер едно щеше да й диша праха. Насочи се към корпоративното право. Две от проучванията й по конкретни казуси бяха публикувани в юридическите издания. През последната си година в университета беше редактор на юридическо списание.