Игри за милиарди [bg]

Избърса с длан бирената пяна от горната си устна.

— Да, така си и мислех — каза той и се усмихна. — Чул си за Едит, предполагам.

— Чух някои неща. Предимно слухове.

— Нека ти кажа. Каквото си чул, вероятно е истина. Джак си тръгна с купища пари. Много милиони. Със старата вещица попадна на златна жила.

— Мислиш ли, че я е убил?

— Знаеш ли какво казват хората?

— Не, припомни ми.

— Съвършеното убийство може да се извърши само в открито море. Няма труп, няма следи, няма как да се докаже. — Той се втренчи в младо същество, на чиято долна устна беше накачен цял бижутериен магазин. Седеше сама, не се хранеше, не пиеше, просто умоляваше да й се възхищават. — Джак го знаеше, разбира се.

— Значи мислиш, че го е направил?

— О, разбира се, че го е направил.

Морган като че ли се усмихваше и мръщеше едновременно.

— Ако успея да открия доказателствата, които го уличават, готов ли си евентуално да свидетелстваш в съда?

Уолърман беше по средата на втората бира. Престана да гълта и стовари халбата върху масата.

— Луд ли си? — извика той.

Няколко души от околните маси се обърнаха и го изгледаха. Последното, което Морган искаше, беше да привлича вниманието.

— Спокойно — прошепна той мрачно.

Изчака малко, докато престанат да ги гледат и Уолърман постави халбата, където смяташе, че й е мястото — пред устата си. Огромна глътка се хлъзна в гърлото му. Напрежението изчезна от лицето му. Морган се изненада, че една глътка може да го успокои толкова бързо. Наклони се напред и попита тихо:

— Мисля, че разговаряме, защото имаш зъб на Джак, така ли е?

— Не се разделихме в блестящи отношения.

— Бъди по-конкретен.

— Той си тръгна с всичките онези пари, а аз останах в гадната разпадаща се фирма. Шефът и финансовият директор загинаха по-малко от година след това и после всичко рухна. Оказах се в задънена улица, без изход.

Морган поглади брадичката си и се замисли над чутото. Реши да рискува и попита:

— Мислиш ли, че Джак има нещо общо със смъртта им?

Не изглеждаше Уолърман да се е замислял над този въпрос преди. Обаче го заинтригува.

— Според теб той е предизвикал самолетната катастрофа?

— Просто ми хрумна като възможност.

— Не знам дали е така.

— Доколкото мога да съдя от чутото, Кайл и Съливан са го подозирали. Наели са детективска фирма в Европа, която да го разследва. Смъртта им се оказва много удобна за Джак.

— Прилича ми на стила на Джак. В това отношение той е педантичен. Както ти казах обаче, не знам нищо конкретно.

— Ти поискали от Джак да ти даде дял?

Уолърман присви очи още повече. След кратко колебание призна:

— Може и да сме имали разговор на тази тема.

— И той ти е отказал, нали?

— В общи линии да, и то неособено учтиво. — Още една солидна глътка бира и премляскване. — Каза ми да вървя на майната си. Парите бяха много, щях да се зарадвам и на един-два милиона. Той можеше да си го позволи. Хората не се отнасят така с приятелите си.