Игри за милиарди [bg]

На Морган му беше нужен цял ден, докато открие Су Йонг О'Мали в малка неугледна къща в Куинс. Беше пропилял близо седмица, докато я намери. Заради промененото й име бе изгубил цели пет дни. Оказа се, че след като напуснала „Примо“, се бе омъжила за нюйоркски полицай, родила бе четири деца и сега водеше тежкото съществуване на домакиня.

Когато тя дойде да му отвори, Морган чу вътре да пищят хлапета. Извади фалшивата значка и за пореден път пусна измислената версия за рутинната проверка.

Жената му обясни, че е сама с децата и има много работа. Той я увери, че това няма значение — можеше да му отговаря, без да се отделя от задачите си.

След миг колебание тя се отдръпна и го пусна да влезе. Жилището беше тясно и препълнено с вещи, а по пода се търкаляха огромно количество играчки, проходилки и други подобни. Су Йонг веднага се спусна към креватче, в което бебе пищеше и размахваше ръчички. Тя го извади, подпря го на рамото си и се заразхожда напред-назад. След петнайсет секунди бебето млъкна.

— Какво искаш да знаеш? — попита го тя със силен бруклински акцент.

Морган веднага премина през репертоара си от меки, предразполагащи въпроси, които беше пробвал при Мариголд Андърс — бил ли е Джак добър шеф, бил ли е честен, родолюбив американец и така нататък.

Получи положителен отговор на всички тях.

После се наложи да прекъснат за малко, защото поради някаква причина Су се втурна към кухнята. Морган остана на мястото си. Чуваше я как тропа и блъска. След малко се върна с няколко бутилки за хранене в ръце. Подаде му едната.

— Хвани което искаш дете и се хващай за работа — нареди му тя.

Той избра едно от децата, което изглеждаше неконтактно, сложи го на коляното си и мушна биберона в устата му.

— Не работиш ли вече? — попита той в опит да я предразположи.

— Не.

— Заради децата, предполагам. Отнемат много време.

— Не. Напуснах преди децата.

— Защо?

— Да работиш при Джак беше удоволствие. След като той си отиде, на негово място дойде някакъв гнусен мазник, който си падаше по азиатки. Разбираш ли какво искам да кажа? Вечно ме опипваше, вечно пускаше гадни забележки: „Хей, разкопчай ципа ми и ще отгатнеш бъдещето си“, „Защо не си поиграеш с бастуна ми?“ И това са най-меките примери.

— Трябваше да се оплачеш.

— Ха! Какво знаеш ти! Онова е Уолстрийт. Мъжки свят.