Игри за милиарди [bg]

— Къде отива? — попита шефът на смяната.

— Горе. Качи се на асансьора.

— На кой етаж, идиот!

Онзи скочи и се втурна към асансьора. Видя, че спря на шестия етаж, после се спусна обратно към телефона.

— На шестия етаж — каза той задъхано.

— Как изглежда?

— Хубава… с червена рокля, ниски токчета. Брюнетка, среден ръст, елегантна. Всъщност е красавица.

Когато Мия Дженсън слезе от асансьора на шестия етаж и изчака, докато секретарката на отдела по изкупуванията остави телефона и види значката, един адвокат от правния отдел на Капитол Груп и едър униформен гард вече стояха зад гърба й.

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита адвокатът. Беше млад и симпатичен, с безупречно ушит, много скъп костюм.

Нейната усмивка беше служебна и сдържана.

— Агент Дженсън, Служба за криминални разследвания към отбраната. Искам да се срещна с някои от вашите хора от отдела по изкупуванията.

— Имате ли назначена среща?

— Няма нужда да имам — каза тя и пак размаха значката пред носа му.

— С каква цел ще се срещнете с тях?

— Ще задам няколко въпроса във връзка с полимера, който произвеждате.

— Значи не сте на нужния етаж. Ако става дума за поредното оплакване от продукцията в Ирак, трябва да говорите с групата на бизнес партньорите. Втори етаж.

Улови я за лакътя, за да я поведе към асансьора, но Мия се отскубна.

— Пипни ме още веднъж без разрешение, и ще те отведа от тук с белезници.

Адвокатът отпусна ръце и бързо отстъпи назад, за да преоцени ситуацията. Дамата беше млада, красива и определено зла.

— Аз избирам с кого да разговарям — каза му тя ледено. — Как се казваш? — попита го със заплашителна нотка в гласа.

— Томас Уорингтън, юридически отдел. Ще трябва да обясните защо искате да разговаряте с нашите хора.

— Ами допреди малко исках да поговоря съвсем добронамерено с някои от хората, които сключват договори с нас. Имате ли какво да криете в тази фирма?

— Не, абсолютно не.

— Защото, ако заподозра, че имате — заплаши Мия, все едно че не беше чула отговора му, — ще се върна със заповед и няколко доста по-любопитни колеги, с които ще обърнем офиса ви с хастара навън.

Уорингтън я изгледа. По лицето му личеше, че не знае какво да прави, как да постъпи с тази жена със значка в ръката. Сериозно ли говореше? Можеше ли да извади заповед? Веднъж я бе подценил — сега трябваше да внимава повече.

— Да оставим грозните заплахи, агент Дженсън. При нас всичко е прозрачно. Ще ви придружа, ако не възразявате. — Изпробва най-добрата си усмивка.

— А ако възразявам? — Тя не се усмихваше.

— Пак ще ви придружа.

— Все ми е едно. Кой от отдела по изкупуванията движеше сделката с „Арван Кемикълс“?

Адвокатът не беше запознат с подробностите по тази сделка, но не смяташе да го признава. Не и пред тази жена. Секретарката на рецепцията и гардът го гледаха и опитваха да скрият, че им е забавно. Той усети как кръвта нахлува в главата му.