Игри за милиарди [bg]

Беше й намекнато за ранно съдружие и тя нямаше основания да се съмнява, че ще го получи.

И тогава съвсем неочаквано един ден тя влезе в кабинета на управляващия съдружник и учтиво му връчи оставката си. Той остана като гръмнат — най-обещаващата му сътрудничка, с блестящо бъдеще, машина за пари, искаше да си отиде. По-лошо — беше жена във фирма, която отдавна се нуждаеше от съдружник, който си слага червило. Освен това както всички колеги той също тайно си падаше по нея.

Помоли я да размисли. Тя отказа с тон, който не търпеше възражения. Попита я дали е получила по-добра оферта, поиска да им даде възможност да отговорят със същото. Мия отрече, но не посочи друга причина. Той й предложи да прекъсне една година, за да се порадва на живота.

Не, не и не.

Седмица по-късно Мия се записа в курс за деветнайсетседмично ускорено обучение във Федералния център за обучение на агенти за правоохранителната система. Последваха десет седмици в различни военни бази, където изучаваше неимоверно сложния свят на военните доставки и системата за сключване на договори.

Федералната служба за криминални разследвания в отбраната е подчинена на главния инспектор на Министерството на отбраната. В службата работят момчета и момичета, които носят истински пистолети и хубави златни значки. Разследват безстопанственост, измами, тероризъм, кражби, връчват истински заповеди за арест и извършват истински арести.

Вероятно заради образованието си Мия настоя да бъде назначена в отдела за финансови престъпления в Пентагона и кандидатурата й в крайна сметка се озова на бюрото на Ники Гарнър. В службата му работеха смешно малко хора, които имаха скандално много работа. След като се водеха две войни и бюджетът на отбраната се надуваше като балон, корпоративните измами се превръщаха в сериозен печеливш бизнес. Сякаш на входа на Пентагона имаше табела: „Джакпотът е тук, момчета, елате и го грабнете!“ И десетократно активизиране на разследванията нямаше да е достатъчно, за да смогне. Почти всеки жив човек би бил от полза.

И въпреки това Ники не знаеше какво да мисли за нея. Първо, квалификацията й беше прекалено висока за това място. И как беше възможно някой да се откаже от тлъстите заплати и завидните бонуси в корпоративното право, за да получава смешната държавна заплата от 36 000 долара годишно? Доколкото можеха да си спомнят, в службата не беше работил човек, завършил право в Харвард. Нито един, никога.

Дали беше ексцентрична маниачка на тема власт, или чисто и просто беше откачалка?

Ники реши в началото да я натовари с картовите измами. Това беше работа на ниско ниво, с много тичане след мошеници и измамници на дребно. Освен това беше и идеален претекст известно време да я държи под око. Да разбере дали й хлопа дъската, дали няма склонност към агресивно поведение, или няма да хукне гола из коридорите — всичко това се бе случвало и преди.