Игри за милиарди [bg]

Поради някаква причина — и през това време бяха обсъдени десетки възможности — Джак не желаеше да пусне Ева в леглото си.

Възхищаваха се от силата на волята му и презираха безразличието му.

Човекът от охранителната фирма видя как Ева се измъква със залитане от колата и се втурва към вратата на Джак.

— И двете — промърмори той по радиото, което го свързваше с мъжа във вана, паркиран в края на пресечката.

— Какви ги дрънкаш?

— Ева. Дойде, пияна до козирката и достатъчно ядосана, за да раздава удари. На горкия Джак лошо му се пише.

Той свали стъклото и се заслуша. Какво развлечение! Беше паркирал съвсем наблизо, на отсрещната страна на улицата, срещу къщата на младо семейство, заминало на пътешествие из Европа за месец. Чуваше всичко.

Ева удари шумно по вратата на Джак и зачака. Олюляваше се.

— Джак, копеле такова! Отвори вратата! Знам, че си тук! — извика достатъчно силно тя, за да чуят всички съседи, ако не и целият квартал. Зад прозорците на околните къщи започнаха да палят лампи. Зад пердетата надникнаха няколко лица.

След около минута думкане и крясъци вратата най-накрая се отвори и се появи Джак по халат. Покани я да влезе, но Ева отказа.

— По-добре да остана тук, копеле такова! Нека чуе целият квартал — извика тя с цяло гърло. Определено желанието й се сбъдваше.

— Добре, щом така искаш… — отвърна Джак търпеливо и спокойно. Скръсти ръце на гърдите си и се облегна на касата на вратата. — За какво е всичко това, Ева? Какво се е случило?

— Ти мълчи! Аз ще задавам въпросите! — Говореше много завалено и едва се държеше на крака. Беше много пияна.