Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
Морган се замисли за момент. На кого му пука за тези неща?
— Помниш ли клиентка на име Едит Уорбингър?
За момент Су доби объркан вид и Морган беше готов да се откаже. След миг обаче тя се плесна по челото.
— А, имаш предвид Едит Кучката?
— Да, вероятно. Какво си спомняш за нея?
— Доста. Една от най-важните ни клиентки.
— Някой ми каза, че страдала от Паркинсон?
— Накрая. Беше много, ама много претенциозна.
Това нямаше нищо общо с думите на Чарлс за милата, наивна възрастна дама, поверила всичко на Джак. Може би беше въпрос на гледна точка.
— В какъв смисъл? — попита той и се наклони леко напред.
— Ами във всякакъв. Смяташе, че парите й дават право да иска всичко. Беше живяла лошо и след като беше получила парите, си го изкарваше на всеки. Побъркваше ни с Джак.
— Чух, че заминала на дълъг круиз?
— О, да. — Су се засмя. — Какво облекчение. За нас, де. Сигурна съм, че е превърнала в ад живота на екипажа на кораба.
— И после е изчезнала, нали?
— Някъде в Гърция, струва ми се.
— Някаква идея какво може да й се е случило?
— Мисля, че екипажът я е изхвърлил през борда. Не обичам да говоря лошо за мъртвите, но тази жена наистина беше кучка.
— Чак толкова зле ли беше?
— Мога да ти разказвам истории цял час.
— Какво направи Джак, след като тя изчезна? — попита Морган, преди да започнат историите.
— Той или може би фирмата наеха частни детективи. За добро или лошо тя беше наша клиентка и Джак настоя.
— Откриха ли я изобщо?
— Какво общо има тя с рутинната проверка за Джак? — Тя го гледаше все по-подозрително.
— Просто проверявам нещо, което някой спомена. Моля, отговори ми.
— Не, не я откриха.
— И това стана по времето, когато Джак напусна?
— Да, горе-долу по това време.
— Защо напусна Джак?
— Защо не попиташ него?
— Попитах го. Искам да потвърдя.
Су Йонг се замисли за момент, като че ли този въпрос никога досега не й беше минавал през ума.
— Знаеш ли какво си мисля? Че той никога не се е чувствал добре там.
— Искал е да печели повече пари?
— Не, нямах предвид това, макар че кой не иска повече пари? Онова място беше гадно. Дебнеха се, следяха се, забиваха си ножове в гърбовете.
— Джак имал ли е някакви проблеми с шефа?
— С Кайл ли?
Морган кимна.
— Чух, че се били хванали гуша за гуша.
— Не, той… виж, всички там обичаха Джак. Носеше им толкова много пари, че шефовете на практика го бяха оставили да прави каквото иска. Дори му дадоха бонус от един милион, когато си тръгна. Ако питаш мен, трябваше да му дадат повече след всичко, което той направи за тях.
Морган имаше още много въпроси, но си даде сметка, че ако продължи, ще е губене на време. Явно по-съмнителните дейности на Джак не бяха достигнали до секретарката му, което не беше изненада. Морган остави детето и стана. Пооправи сакото си, после се плесна по челото.
— Един последен въпрос.
Су скочи и се спусна след детето, което той остави на пода. Беше се засилило през глава към горещия радиатор под прозореца, но тя успя да го грабне точно навреме.
Възможно с най-равен тон Морган попита:
— Помниш ли кой представи Джак във фирмата? Трябва да са били близки. Може би състудент от Принстън?
— Труден въпрос — Су се замисли за момент. — Всички фирми на Уолстрийт са пълни с възпитаници на реномираните университети. Джак обаче винаги е бил много близък с Лу Уолърман. Мисля, че се познаваха отпреди.
Морган й благодари, после излезе и тихо затвори вратата след себе си. Спря за миг на верандата, извади списъка на служителите на „Примо“ и плъзна пръст по редовете, за да открие Уолърман.
Откри го на трийсето място, в отдела за управление на инвестиции, точно като Джак.
— Ти си Чарлс. Пипнах те — засмя се доволно Морган.
19
Към втората седмица на януари от конвейера слизаха, покрити с полимера, най-различни машини — хъмвита, брадлита, танкове M1, дори най-новият бронетранспортьор „Страйкър“. Бяха пръскани от броня до броня, за да получат животоспасяваща козметична операция. Екипите се бореха за по-предно място на опашката — алтернативата беше дълъг престой в страна, в която бомбите се бяха превърнали в национален спорт.
Навсякъде, във всички бази в Ирак, бяха инсталирани съоръжения за боядисване, които напомняха кошери заради трескавата работа, която кипеше в тях. Не беше никакъв проблем екипите, които досега подсилваха броните, да се превърнат в бояджийски бригади.
Дори и след като разпределиха производството на полимера в пет завода в пет различни щата, бесните усилия да се осигурят всички необходими количества не доведоха до желания резултат. Пет от шест големи партиди, вече доставени в Ирак, пък се оказаха неправилно смесени и се наложи да бъдат бракувани и изхвърлени късно през нощта в различни иракски реки. Изглежда, работата в тази страна спираше непрекъснато, почти всеки ден. Друг проблем беше контролът над качеството. Пентагонът беше заливан от оплаквания за пропуснати графици, лоша изработка и слаба организация на цялата операция.