Шадоу стрийт 77 [bg]

— Какво беше всичко това? — попита Кърби Игнис, очевидно излязъл през входната врата на сестрите Къп навреме, за да чуе разговора на Бейли е Дайм.

— Нямам представа. Ще му дадем малко време да свикне, да се успокои. Нека проверим дали Сайлъс е тук, преди да претърсим южното крило.

Апартаментът на адвоката се намираше в предната ъглова част. Бейли натисна звънеца, но не чу позвъняване. Очакването му остана без отговор. Оказа се, че вратата не е заключена — всъщност ключалката беше повредена, — а след като не последва отговор на въпроса на Бейли „Има ли някой?“, е Кърби влязоха и претърсиха апартамента на възрастния човек.

Кърби носеше фенерчето, което беше взел от Туайла Треърн, децата и жените останаха с фенерчето на Спаркъл, а Марта имаше пистолет. При спомена за краткото, но живо описание, направено от жените на съществото, което бяха видели, демона на Сали от килера и срещата с мистериозния плувец рано сутринта Бейли стискаше деветмилиметровата берета е две ръце.

Подобно на останалите помещения, които бяха видели след скока, в апартамента на адвоката липсваше всякакво обзавеждане, беше овехтял, мръсен, мухлясал и отдавна изоставен, полуосветен от фунгите или каквото бяха, потънал в слаб здрач като преди самото залязване на слънцето. Кърби нямаше полицейско или военно минало, но беше умен и бърз и разбираше какво прави въоръженият му приятел. Отгатнат какво се иска от него, следваше Бейли, сякаш и преди бяха претърсвали в екип, докато проверяваха апартамента стая по стая.

С приближаването на последното помещение, основната баня, видяха светлина е цвят на тъмна урина, по-слаба, отколкото другаде. С всяка стъпка миризмата на мухъл, лека, но проникваща в този „Пендълтън“, се изостряше и сякаш изпълваше въздуха и с вкус. Спряха на прага, а лъчът на фенерчето разкри нещо, което приличаше на абстрактна арт инсталация на умопомрачен скулптор: светлозелени, покрити с черен мухъл змиевидни форми по стените, неподвижни, но разкривени, сякаш бяха внезапно парализирани по време на възбудата от полов акт, скупчени плътно по вертикалните повърхности, но простиращи се и по част от пода, изпаднали в летаргия, зимен сън. На няколко места в тази зловеща маса растяха снопове гъби в същия цвят, някои с размера на юмрука на Бейли, други два пъти по-големи, с дебели стъбла и сбръчкани като кесийки шапчици с форма на камбанки.