Шадоу стрийт 77 [bg]

Изчезнаха и познатите аромати в кухнята. Вече не миришеше на прясно сварено кафе. Нямаше го и остатъка от аромат на бор от почистващия препарат, който беше използвала домашната помощничка по-рано същия ден през второто от двете си седмични посещения. И ароматът на канела от ролцата за закуска в кутията за сладкиши на плота до него се беше изгубил.

През открехнатия прозорец не се носеше влажната, свежа миризма на озон от бурята, нито наситеният аромат на мократа пръст в градината. Джулиан протегна лявата си ръка през мивката и откри, че вътрешното стъкло на прозореца липсва. Понечи да хване дръжката върху лявото крило на прозореца, но тя не беше там; откри само гнездото, в което се пъхаше. Потърси дръжката от дясната страна, но се намръщи, защото беше покрита с паяжини. Опита се да я завърти — беше напълно неподвижна.

Отстъпи към мивката озадачен и остави чашата си за кафе, но тя не тропна на плота както обикновено, вместо това при допира с гранита се чу приглушен звук. Въпреки че домашната помощничка си беше тръгнала преди по-малко от два часа, той откри плътен слой мръсотия по камъка и някакви дрипи, най-вероятно останки от изгнили парцали, и нещо подобно на паднала мазилка, от която се разнасяше миризма на гипс и пясък. Джулиан се извърна от плота с лице към стаята и усети мирис на плесен. И на застояла урина.

Усещането му за пространството напълно се промени. Познаваше всеки квадратен метър от апартамента си толкова добре и беше дотам наясно с точните места на мебелите, че не само успяваше да се придвижи внимателно между тях, без да удря пищялите си, но и да усети формите с нещо като шесто чувство, вътрешен радар. Това изключително умение му подсказа, че кухненската маса и столовете не бяха по местата си, нямаше ги.

Обикновено не се придвижваше с протегнати напред ръце, но сега прибягна до това, разтревожен от подозрението, че вероятно не само познатите му мебели липсват, но може би на местата им имаше други неща. Оказа се, че кухнята е празна, както беше подсказал вътрешният му радар. Под краката му хрущяха пясък и по-едри боклуци.

Джулиан се гордееше, че живее независимо и много рядко му се налага да разчита за нещо на някого. Странната трансформация на кухнята обаче го стресна. Трябваше му някой зрящ да дойде и да му обясни какво се е случило.

Опипа джобовете на жилетката си и с облекчение откри, че мобилният му телефон е където очакваше. Натисна бутона, чу мелодията за включване и след кратко колебание набра номера на портиера. Падмини беше услужлива, без да показва и намек за съжаление към незрящия човек. Джулиан ненавиждаше да го съжаляват. След като набра номера, натисна бутона „повикване“ и зачака, допрял телефона до дясното си ухо… докато се увери, че мобилните връзки не работят.