Шадоу стрийт 77 [bg]

Стигнаха до третия етаж на южното крило през задната врата на Къп. Високо поставеният телевизор в ъгъла между късия и дългия коридор не пулсираше със синя светлина. Екранът беше счупен. В кухината имаше колония от светещи гъби, което показваше, че мониторът не е работил дълго време.

От лявата им страна беше асансьорът, чиито врати стояха отворени, а вътрешността му, покрита с неръждаема стомана, лъщеше в синьо. На Кърби Игнис свободната кабина му се видя като покана да влезе и да се повози. Предвид изживяването на Уини и срещата на самия Кърби с изцапания с кръв иконом, излязъл от северния асансьор от 1935 година малко преди скока към това бъдеще, той предпочете да използва стълбите.

Горното ниво на мезонета на Гари Дай им се падаше вдясно, точно срещу южния асансьор. Вратата беше счупена. Лежеше върху прага, сцепена и покрита с прахоляк; пантите на касата бяха огънати и наполовина изскубнати от дървото. Обратно във времето през 2011 година Гари беше в Сингапур, значи скокът не би трябвало да го е довел в този „Пендълтън“.

Въпреки това влязоха на горното ниво на 3-В, където излъчващите фунги бяха повече, отколкото на всяко друго място, а Бейли не спираше да вика „Има ли някой?“, докато се движеха от преддверието към дневната. Думите прокънтяха в другите помещения и по вътрешната стълба за долния етаж на апартамента, но никой не отговори.

Зад западните прозорци се простираше хипнотично полюшваща се трева и подредени в кръг разкривени черни дървета, осветени от слънцето, но и от луминесцентната ливада. Тревожната, но безспорна привлекателност на този бъдещ свят беше различна от красотата на сегашното минало не само заради пейзажите, но и във фундаментален смисъл.

Красотата е истина, истината — красота. Философите от векове твърдяха, че красотата е доказателство за сътворение от висша сила, защото живите същества функционират също толкова добре, дори и да са грозни. Ако животните, в това число и хората, бяха машини за месо, а растенията — за целулоза и хлорофил, произвеждани от сляпа и лишена от разум природа, и ако пейзажите се формираха от геоложки процеси, а не бяха вдъхновени от велик творец, нямаше причина те да са привлекателни за окото, което означава, че красотата е израз на милост, дар за света.

Кърби не беше достатъчно заинтригуван, за да си създаде мнение относно връзката между красотата и божественото в света, който беше напуснал. Но като гледаше през прозорците на Гари Дай, му се струваше, че онова, което радваше окото в този свят, не беше истинско и добро, а зло и измамно. Това, което правеше гледката съблазнителна, не беше истинската хармония, тя някак липсваше, а нейната тайнственост и чувството, че навън може да има всичко и може да се случи всичко, а това покоряваше дивата страна на човешкото сърце, която в стария свят трябваше да бъде потискана в интерес на цивилизацията. Тук нямаше цивилизация, съществуваше единствено сърцето на мрака, завладяващо със своята необятност, примамливо заради суровата бруталност, която обещаваше, заради предлаганата свобода на лудостта и на безсмислената смърт.