Шадоу стрийт 77 [bg]

На призрачната жълтеникава светлина мазните сенки се отдръпваха от лъча на фенерчето и цялото помещение изглеждаше като под вода, а лъчите отгоре идваха през огромно разстояние. Изпотрошеното и корозирало инсталационно оборудване беше килнато като огромен потънал кораб, отдавна настанил се на морското дъно.

Помещението беше тихо, нямаше и бегъл шум от вода където и да е в сградата, която да се процежда в плетеницата от тръби на климатичната инсталация, някои от които повредени или извадени от връзките помежду си. Сайлъс не можеше да се отърси от подозрението, че след като не може да е вода, това, което чува, е шепот на хора, наблюдаващи го скрити зад нефункциониращото оборудване. А може би не бяха хора, а създания като онова, което предприемачът Пери Кайзър беше видял през 1973 година, отвратителната твар, която му беше заговорила с измъчения глас на изчезналия бояджия.

С пистолета на охранителя в ръка Сайлъс продължи по-навътре в лабиринта. Трябваше да разбере истината за положението. Ако допуснеше страхът да победи, щеше да се поддаде на емоциите вместо на разума, най-бързия начин да бъде застигнат от смъртта.

Очевидно каналът на инсталационното помещение беше мястото, през което през определен период от време се освобождаваше магнитна или някаква друга енергия, която причиняваше временното преместване на настоящето в бъдещето. Интуицията му на адвокат му подсказваше, че тук, в епицентъра, има най-голяма вероятност да открие важни следи, които, свързани заедно във верига от доказателства, можеха да помогнат на него и съседите му да избегнат смъртната присъда.

Освети с фенерчето си един от климатиците. По тънката ламаринена обшивка имаше дупки от куршуми, в част от които паяци бяха изплели миниатюрни мрежи, сякаш са били твърде уморени за по-мащабни архитектурни конструкции. Колкото по-навътре влизаше Сайлъс, толкова повече дупки от куршуми и следи от рикошети откриваше. Стигна до купчина месингови гилзи, първоначално десетки, а после стотици, и въпреки че стъпваше внимателно, нямаше как част от тях да не се изтъркалят и да не се ударят в останалите с тих, но мелодичен звън като от вълшебни камбанки.

Очакваше да се натъкне на останки от бойците на всеки завой и не след дълго това се случи, но останките не бяха човешки. Близо един до друг на пътеката между бойлерите и пречиствателите на вода имаше два скелета, които не притежаваха ъгловатите очертания и топчестите стави на човешките кости. Екземплярите не лежаха на купчина и в безпорядък, нямаше я разкрачената, донякъде комична поза на човешките скелети от рухнали тела, сякаш стоварили се на земята след финала на древен танц. Тези оголени от смъртта кости бяха изящни, гладки като почерка на майстор калиграф, който се старае да създаде истинско произведение на изкуството от изписан в курсив текст. Височината им беше над два метра. Двукраки. Имаха допълнителни фаланги по издължените си крака и ръце. По шест пръста на всеки крак, първият и последният по-дълги от останалите четири за по-лесно катерене. Черепите им не бяха заоблени като човешките, а приличаха по-скоро на издължени бейзболни топки с не така подчертани върхове. Челюстите им бяха дълги, със сериозна захапка, ужасяващи зъби и мъртвешка усмивка, разкриваща остри като на акула зъби.