Шадоу стрийт 77 [bg]

На светлината на фенерчето се видя, че костите не са бели, а сиви, дори и зъбите бяха сиви. Общото потъмняване подсказваше, че винаги са били сиви, а обезцветяването не е причинено от времето или разлагането на плътта. Сайлъс се наведе и вдигна едната ръка, оказа се че е много по-лека от кост, но щом я пусна на пода, издрънча с почти металически звук.

Недалеч от първите два скелета той откри още три. По костите си личеше със сигурност, че тези създания са били силни, пъргави и бързи. Дори и в смъртта зъбите им създаваха внушение за хищник.

Накрая в югозападния ъгъл на дългото помещение се натъкна на четиринайсет човешки скелета, седнали с гръб към стената, десет на възрастни и четири детски. По костите им не беше останала плът, а от постоянната влага в инсталационното помещение дрехите им бяха изгнили. От изпаренията при разлагането бетонът около тях беше потъмнял и покрит с мухъл. Беше минало много време, откакто тези нещастни хора бяха срещнали края си, но на Сайлъс му се струваше, че наоколо още витае бегла миризма на разложение.

Един от скелетите на възрастен още стискаше оръжието, което не беше паднало, след като беше пръснало задната част на черепа му. Още двама от възрастните бяха простреляни. Петната по стената накараха Сайлъс да огледа внимателно всичките четиринайсет и откри изходна рана в задната част на всеки череп. Бяха се изправили за последно пред хищниците тук на дъното на сградата, в лишеното от прозорци инсталационно помещение — запазили последните муниции за себе си. Очевидно възрастните бяха убили първо децата, за да им спестят ужаса, който хищниците можеха да причинят.