Шадоу стрийт 77 [bg]

В други вечери Филдинг виждаше покрива на преустроената постройка за карети, издигащ се над задната стена на вътрешния двор, и покрива на високия гараж зад него, пристроен при преобразуването на „Бел Виста“ в „Пендълтън“. Сега не виждаше нито една от постройките, въпреки че пълнолунието би трябвало да освети в сребристо шиндлите. Огромната порта на двора висеше отворена на повредените си панти, но зад разкривените бронзови железа нямаше нищо освен тъмнина. Не се виждаха и светлините на града зад парапета на покрива на северното крило, нито на изток, където трябваше да са гаражите.

Откъдето и да идваше храната му, не беше приготвена в „Пицарията на Салватино“, нито в някой от другите ресторанти, от които поръчваше всеки ден. Щом града го нямаше, както предполагаше липсата на светлини, значи нямаше и доставки на храна по домовете. Ароматните пакети, които получаваше, очевидно се приготвяха от мизерните слуги на Управляващия елит и средиземноморските сандвичи, спагети болонезе и „му гу гай“ не бяха нищо повече от зелен сойлент с фалшиви аромати.

Филдинг беше по-скоро разгневен, отколкото уплашен, но най-вече обзет от чувството, че всичко се е оправдало, че през цялото време е бил прав за състоянието на света, че се е оказал по-мъдър, отколкото сам е очаквал.

Някакво движение във вътрешния двор привлече вниманието му. Нещо се появи от завоя на алеята, създание, скрито до момента в буйната дива растителност. Филдинг издиша през стиснати зъби и при все че не знаеше какво е това чудовище, беше изпълнен с убеждението, че несъмнено е враждебно настроено към човешкия живот, че е зло.

Беше светло, но не просто бледо, а леко светещо, и не защото повърхността му отразяваше или излъчваше светлина, а защото я генерираше в себе си. Представляваше предимно сенчести форми с бавно пулсираща светлина, която бе неравномерно разпределена, мръсножълта, примесена с отровнозелено. Светлината преминаваше през загадъчната плът на леки вълни и кръгове с различна плътност и интензивност, като загатваше тъмни подутини, вероятно вътрешните органи, много по-плътни от заобикалящата ги тъкан. Дългото дебнещо тяло на лъв, но почти с човешки ръст, беше осветено от лунната светлина и се виждаше, че има дълги като на насекомо крака, само че месести като на йерусалимски щурец. На Филдинг му заприлича на съвкупност от крушовидни форми — издути мехури, провиснали торбички, — всичките навити около някакво образувание, разделено на сегменти и подобно на тлъста тения. Нещото не се движеше бързо, макар Филдинг да бе сигурен, че би ускорило темпото при наличието на плячка; явно беше съсредоточено в пътя пред себе си, сякаш душеше следа.