Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Ние пък сме много доволни, че разрешихте на църковните представители да посетят Съединените щати, ваше превъзходителство.
Той махна небрежно с ръка:
— Румънците не са затворници. Всеки е свободен да излиза навън и да се връща, когато пожелае. Моята страна е символ на социална справедливост и демократическа свобода.
Мери си спомни и дългите опашки от хора, които чакаха да си купят нещо за ядене, и тълпата на летището, и еврейските бежанци, които отчаяно искаха да напуснат тая страна.
— Цялата власт в Румъния принадлежи на народа.
В Румъния има затвори, до които изобщо не ни допускат да припарим.
Мери каза:
— Моето уважение, господин президент, но в Румъния има стотици, навярно хиляди евреи, които се опитват да отидат зад граница. Вашето правителство няма да им даде визи, нали?
Той се намръщи.
— Това са дисиденти. Размирници. Ние правим добро на целия свят, като ги държим тук под око.
— Господин президент…
— Нашата политика по отношение на евреите е по-благосклонна, отколкото на която и да е друга страна зад желязната завеса. През 1967 година по време на арабско-израелската война Съветският съюз и всички останали страни от източния блок, с изключение на Румъния скъсаха дипломатическите си отношения с Израел.
— Запозната съм с това, господин президент, но все още има…
— Опитахте ли хайвера? Съвсем пресен е.
Доктор Дефорж предложи да я вземе с колата си, но Мери се бе разбрала с Флориан да я закара до ресторант „Тару“. Предварително телефонира на Дефорж, за да го предупреди, че ще закъснее малко. Трябваше да се върне в посолството, за да докладва за разговора си с президента Йонеску.
Дежурен бе Гъни. Той я поздрави и й отключи. Мери влезе в кабинета си и светна лампата. И изведнъж застина на прага.
С червен спрей някой бе написал на стената: „ВЪРВИ СИ У ДОМА, ИЛИ ЩЕ УМРЕШ“. Отстъпи назад и пребледняла се втурна надолу към приемната. Гъни я посрещна, застанал мирно.
— Какво се е случило, госпожо посланик?
— Гъни, кой… кой е влизал в кабинета ми? — запита Мери разтревожена.
— Никого не съм видял да влиза, госпожо. Защо?
— Дай да видя графика на посещенията. — Тя се опитваше да овладее треперещия си глас.
— Веднага, госпожо.
Гъни извади списъка с посетителите и й го подаде. Срещу всяко име бе записан часът на посещението. Тя започна от пет часа и тридесет минути — времето, в което напусна кабинета си, и проследи имената надолу. Имаше около десетина имена.
Мери вдигна поглед към дежурния:
— Всички тези хора бяха ли придружени до кабинетите, в които отиваха?
— Винаги ги придружаваме, госпожо посланик. Никой не се допуска до втория етаж без придружител. Нещо нередно ли има?
Да, имаше нещо много нередно.
Мери каза:
— Моля те, изпрати някой в кабинета ми да изчисти тази нелепост от стената.
Тя се обърна и бързо излезе навън, защото се страхуваше, че всеки момент ще повърне. Телексът можеше да изчака до следващата сутрин.
Доктор Луи Дефорж беше вече в ресторанта, когато Мери се появи. Той се изправи, щом тя се зададе.
— Съжалявам, че закъснях — Мери се опитваше да изглежда спокойна.
Той й подаде стола.
— Не се притеснявайте. Получих съобщението ви. Много мило от ваша страна, че приехте поканата ми.
В този момент обаче на нея й се искаше да не я бе приемала. Беше прекалено неспокойна и разстроена. Стисна ръцете си, за да не треперят.
Той я наблюдаваше.
— Добре ли сте, госпожо посланик?
— Да, добре съм — отговори тя. Върви си у дома, или ще умреш. Бих пийнала едно чисто уиски, ако обичате. — Мразеше уиски, но се надяваше, че то ще я отпусне.
Лекарят поръча питиетата, а после каза:
— Сигурно не е лесно да си посланик в тази страна, особено за жена. Румънците са мъжки шовинисти, знаете ли това?
Мери се усмихна насила.
— Разкажете ми нещо за себе си.
Искаше й се да слуша нещо, каквото и да е, което би отвлякло вниманието й от заплахата.
— Страхувам се, че няма много неща за разказване, които да ви бъдат интересни.