Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 134
Перейти на страницу:

— Ние пък сме много доволни, че разрешихте на църковните представители да посетят Съединените щати, ваше превъзходителство.

Той махна небрежно с ръка:

— Румънците не са затворници. Всеки е свободен да излиза навън и да се връща, когато пожелае. Моята страна е символ на социална справедливост и демократическа свобода.

Мери си спомни и дългите опашки от хора, които чакаха да си купят нещо за ядене, и тълпата на летището, и еврейските бежанци, които отчаяно искаха да напуснат тая страна.

— Цялата власт в Румъния принадлежи на народа.

В Румъния има затвори, до които изобщо не ни допускат да припарим.

Мери каза:

— Моето уважение, господин президент, но в Румъния има стотици, навярно хиляди евреи, които се опитват да отидат зад граница. Вашето правителство няма да им даде визи, нали?

Той се намръщи.

— Това са дисиденти. Размирници. Ние правим добро на целия свят, като ги държим тук под око.

— Господин президент…

— Нашата политика по отношение на евреите е по-благосклонна, отколкото на която и да е друга страна зад желязната завеса. През 1967 година по време на арабско-израелската война Съветският съюз и всички останали страни от източния блок, с изключение на Румъния скъсаха дипломатическите си отношения с Израел.

— Запозната съм с това, господин президент, но все още има…

— Опитахте ли хайвера? Съвсем пресен е.

Доктор Дефорж предложи да я вземе с колата си, но Мери се бе разбрала с Флориан да я закара до ресторант „Тару“. Предварително телефонира на Дефорж, за да го предупреди, че ще закъснее малко. Трябваше да се върне в посолството, за да докладва за разговора си с президента Йонеску.

Дежурен бе Гъни. Той я поздрави и й отключи. Мери влезе в кабинета си и светна лампата. И изведнъж застина на прага.

С червен спрей някой бе написал на стената: „ВЪРВИ СИ У ДОМА, ИЛИ ЩЕ УМРЕШ“. Отстъпи назад и пребледняла се втурна надолу към приемната. Гъни я посрещна, застанал мирно.

— Какво се е случило, госпожо посланик?

— Гъни, кой… кой е влизал в кабинета ми? — запита Мери разтревожена.

— Никого не съм видял да влиза, госпожо. Защо?

— Дай да видя графика на посещенията. — Тя се опитваше да овладее треперещия си глас.

— Веднага, госпожо.

Гъни извади списъка с посетителите и й го подаде. Срещу всяко име бе записан часът на посещението. Тя започна от пет часа и тридесет минути — времето, в което напусна кабинета си, и проследи имената надолу. Имаше около десетина имена.

Мери вдигна поглед към дежурния:

— Всички тези хора бяха ли придружени до кабинетите, в които отиваха?

— Винаги ги придружаваме, госпожо посланик. Никой не се допуска до втория етаж без придружител. Нещо нередно ли има?

Да, имаше нещо много нередно.

Мери каза:

— Моля те, изпрати някой в кабинета ми да изчисти тази нелепост от стената.

Тя се обърна и бързо излезе навън, защото се страхуваше, че всеки момент ще повърне. Телексът можеше да изчака до следващата сутрин.

Доктор Луи Дефорж беше вече в ресторанта, когато Мери се появи. Той се изправи, щом тя се зададе.

— Съжалявам, че закъснях — Мери се опитваше да изглежда спокойна.

Той й подаде стола.

— Не се притеснявайте. Получих съобщението ви. Много мило от ваша страна, че приехте поканата ми.

В този момент обаче на нея й се искаше да не я бе приемала. Беше прекалено неспокойна и разстроена. Стисна ръцете си, за да не треперят.

Той я наблюдаваше.

— Добре ли сте, госпожо посланик?

— Да, добре съм — отговори тя. Върви си у дома, или ще умреш. Бих пийнала едно чисто уиски, ако обичате. — Мразеше уиски, но се надяваше, че то ще я отпусне.

Лекарят поръча питиетата, а после каза:

— Сигурно не е лесно да си посланик в тази страна, особено за жена. Румънците са мъжки шовинисти, знаете ли това?

Мери се усмихна насила.

— Разкажете ми нещо за себе си.

Искаше й се да слуша нещо, каквото и да е, което би отвлякло вниманието й от заплахата.

— Страхувам се, че няма много неща за разказване, които да ви бъдат интересни.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)