Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Децата бяха очаровани от Луи, а Мери си мислеше, че никога не е срещала мъж с толкова страст в очите. Той бе забравил за нейното присъствие. Изцяло се бе отдал на децата — разказваше им различни истории за дъщерите си и анекдоти и вицове, а те се смееха в захлас.
Когато Мери погледна часовника си, бе почти полунощ.
— О, боже! Деца, трябваше отдавна да сте си легнали. Бързо в леглата!
Тим пристъпи към Луи:
— Ще дойдете ли отново у дома?
— Надявам се, да, Тим. Зависи от майка ти.
Тим се обърна към Мери:
— Мамо, може ли?
Тя погледна Луи и отговори:
— Да.
Мери изпрати Луи до вратата. Той хвана ръката й.
— Няма да се опитвам да ти обяснявам колко приятна бе за мен тази вечер, Мери. Не мога да го изразя с думи.
— Радвам се.
Мери го гледаше право в очите, а той се приближи към нея. Тя повдигна устни.
— Лека нощ, Мери — каза той и си тръгна.
На следната сутрин, влизайки в кабинета, Мери забеляза, че още една от стените бе пребоядисана.
Майк Слейд влезе с две чаши кафе.
— Добро утро — поздрави той и остави едната чаша на бюрото й.
— Някой пак е драскал, така ли?
— Няма значение.
— Няма значение?! — извика тя ядосано. — За мене има. Що за охрана има това посолство? Повече няма да позволя някой да се промъква в кабинета ми и да драска заплахи срещу живота ми по стените. Какво пишеше?
— Дума по дума ли искате да го чуете?
— Да.
— Пишеше: „Веднага си тръгвай, или ще умреш!“
Мери се облегна на стола си. Беше бясна.
— Бихте ли ми обяснили как може някой да влезе в това посолство, без да го забележат, и да драска заплахи по стените?
— Иска ми се да можех, но… — каза Майк. — Правим всичко, което е по силите ни, за да се доберем до него.
— Да, но очевидно всичко, което е по силите ви, не е достатъчно — отвърна тя троснато. — Искам през нощта пред вратата ми да има въоръжен дежурен. Ясно ли е?
— Да, госпожо посланик. Ще предам заповедта ви на полковник Маккини.
— Не е необходимо. Аз ще разговарям лично с него.
Мери го проследи с поглед, докато той излезе от кабинета й, и изведнъж й хрумна, че Майк Слейд навярно знае кой стои зад всичко това.
Нещо повече, тя се запита дали това не е самият той.
Полковник Маккини започна да се извинява:
— Повярвайте ми, госпожо посланик, и аз съм толкова разтревожен, колкото и вие. Ще поставя два пъти повече дежурни в коридора и ще се погрижа пред кабинета ви да има пост двадесет и четири часа в денонощието.
Мери не се успокои от това. Виновен за всичко, което ставаше, беше някой от самото посолство.
Полковник Маккини също бе един от посолството.
Мери покани Луи Дефорж на вечеря в тесен кръг в резиденцията. Присъстваха още около десетина гости и в края на вечерта, когато другите си тръгнаха, Луи я попита:
— Имаш ли нещо против да се кача горе и да видя децата?
— Мисля, че те вече спят, Луи.
— Няма да ги будя — обеща той. — Искам просто да ги погледам.
Мери се качи с него и внимателно го наблюдаваше, докато той стоеше на прага, вперил поглед в спящия Тим. След малко му прошепна:
— Стаята на Бет е насам.
Тя го поведе към другия край на антрето и отвори вратата в дъното. Бет бе сгушила глава във възглавницата и се бе омотала в одеялото. Луи пристъпи тихо до леглото й и оправи внимателно завивката. Постоя там със затворени очи, после се обърна и излезе от стаята.
— Имаш чудесни деца. — Гласът му прозвуча сподавено.
Двамата стояха лице в лице един срещу друг, а въздухът между тях бе наелектризиран. Той не можеше да скрие желанието си.
Ще се случи, помисли си Мери. Никой от нас не може да го спре.
И в следващия момент двамата се прегърнаха силно, а устните му се притиснаха нежно към нейните.
Той се отдръпна рязко.
— Не биваше да идвам. Сигурно ти е ясно какво правя, нали? Връщам се в миналото си. — Той замлъкна за момент, после продължи. — Или може би това е бъдещето ми. Кой знае?
Мери каза нежно:
— Аз знам.
Съветникът по търговските въпроси, Дейвид Виктор, се втурна в кабинета на Мери и се обърна към нея: