Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 134
Перейти на страницу:

Децата бяха очаровани от Луи, а Мери си мислеше, че никога не е срещала мъж с толкова страст в очите. Той бе забравил за нейното присъствие. Изцяло се бе отдал на децата — разказваше им различни истории за дъщерите си и анекдоти и вицове, а те се смееха в захлас.

Когато Мери погледна часовника си, бе почти полунощ.

— О, боже! Деца, трябваше отдавна да сте си легнали. Бързо в леглата!

Тим пристъпи към Луи:

— Ще дойдете ли отново у дома?

— Надявам се, да, Тим. Зависи от майка ти.

Тим се обърна към Мери:

— Мамо, може ли?

Тя погледна Луи и отговори:

— Да.

* * *

Мери изпрати Луи до вратата. Той хвана ръката й.

— Няма да се опитвам да ти обяснявам колко приятна бе за мен тази вечер, Мери. Не мога да го изразя с думи.

— Радвам се.

Мери го гледаше право в очите, а той се приближи към нея. Тя повдигна устни.

— Лека нощ, Мери — каза той и си тръгна.

На следната сутрин, влизайки в кабинета, Мери забеляза, че още една от стените бе пребоядисана.

Майк Слейд влезе с две чаши кафе.

— Добро утро — поздрави той и остави едната чаша на бюрото й.

— Някой пак е драскал, така ли?

— Няма значение.

— Няма значение?! — извика тя ядосано. — За мене има. Що за охрана има това посолство? Повече няма да позволя някой да се промъква в кабинета ми и да драска заплахи срещу живота ми по стените. Какво пишеше?

— Дума по дума ли искате да го чуете?

— Да.

— Пишеше: „Веднага си тръгвай, или ще умреш!“

Мери се облегна на стола си. Беше бясна.

— Бихте ли ми обяснили как може някой да влезе в това посолство, без да го забележат, и да драска заплахи по стените?

— Иска ми се да можех, но… — каза Майк. — Правим всичко, което е по силите ни, за да се доберем до него.

— Да, но очевидно всичко, което е по силите ви, не е достатъчно — отвърна тя троснато. — Искам през нощта пред вратата ми да има въоръжен дежурен. Ясно ли е?

— Да, госпожо посланик. Ще предам заповедта ви на полковник Маккини.

— Не е необходимо. Аз ще разговарям лично с него.

Мери го проследи с поглед, докато той излезе от кабинета й, и изведнъж й хрумна, че Майк Слейд навярно знае кой стои зад всичко това.

Нещо повече, тя се запита дали това не е самият той.

* * *

Полковник Маккини започна да се извинява:

— Повярвайте ми, госпожо посланик, и аз съм толкова разтревожен, колкото и вие. Ще поставя два пъти повече дежурни в коридора и ще се погрижа пред кабинета ви да има пост двадесет и четири часа в денонощието.

Мери не се успокои от това. Виновен за всичко, което ставаше, беше някой от самото посолство.

Полковник Маккини също бе един от посолството.

Мери покани Луи Дефорж на вечеря в тесен кръг в резиденцията. Присъстваха още около десетина гости и в края на вечерта, когато другите си тръгнаха, Луи я попита:

— Имаш ли нещо против да се кача горе и да видя децата?

— Мисля, че те вече спят, Луи.

— Няма да ги будя — обеща той. — Искам просто да ги погледам.

Мери се качи с него и внимателно го наблюдаваше, докато той стоеше на прага, вперил поглед в спящия Тим. След малко му прошепна:

— Стаята на Бет е насам.

Тя го поведе към другия край на антрето и отвори вратата в дъното. Бет бе сгушила глава във възглавницата и се бе омотала в одеялото. Луи пристъпи тихо до леглото й и оправи внимателно завивката. Постоя там със затворени очи, после се обърна и излезе от стаята.

— Имаш чудесни деца. — Гласът му прозвуча сподавено.

Двамата стояха лице в лице един срещу друг, а въздухът между тях бе наелектризиран. Той не можеше да скрие желанието си.

Ще се случи, помисли си Мери. Никой от нас не може да го спре.

И в следващия момент двамата се прегърнаха силно, а устните му се притиснаха нежно към нейните.

Той се отдръпна рязко.

— Не биваше да идвам. Сигурно ти е ясно какво правя, нали? Връщам се в миналото си. — Той замлъкна за момент, после продължи. — Или може би това е бъдещето ми. Кой знае?

Мери каза нежно:

— Аз знам.

Съветникът по търговските въпроси, Дейвид Виктор, се втурна в кабинета на Мери и се обърна към нея:

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)