Вятърните мелници на боговете [bg]

— Мадам Дофин ще ви хареса. Тя е изключителна пианистка.

— С нетърпение очаквам да я чуя — излъга Мери.

Един сервитьор мина покрай тях с поднос чаши с шампанско. Мери вече се бе научила как да пие на приеми сред дипломатическите среди. Тя се обърна да поздрави посланика на Австралия и в същото време забеляза непознатия, който я бе отървал от похитителите й.

Той стоеше в ъгъла и разговаряше с италианския посланик и неговия пълномощник.

— Моля да ме извините — каза Мери и тръгна към непознатия.

В това време го чу да казва:

— Разбира се, че ми липсва Париж, но се надявам, че следващата година… — Той внезапно спря, забелязвайки, че Мери се приближава към него.

— А, дамата в беда!

— Познавате ли се? — учуди се посланикът на Италия.

— Не сме се запознавали официално — отговори Мери.

— Госпожо посланик, да ви представя доктор Луи Дефорж.

Изражението върху лицето на французина се промени.

— Госпожо посланик? Извинете ме, не знаех. — Гласът му прозвуча съвсем объркано. — Трябваше да ви позная, разбира се.

— Вие свършихте по-добра работа — усмихна се Мери, — спасихте ме.

Италианецът погледна към лекаря и каза:

— А-а! Значи вие сте били този. — Той се обърна към Мери. — Чух за премеждието, което сте изживели.

— То щеше да има лош край, ако не се бе появил доктор Дефорж. Благодаря ви.

Луи Дефорж се усмихна:

— Радвам се, че съм бил там, където трябва и когато трябва.

Посланикът и неговият пълномощник забелязаха, че представител на британското посолство влезе в залата. Посланикът каза:

— Молим за извинение, но трябва да се срещнем с един човек.

Двамата бързо се отдалечиха. Мери остана сама с лекаря.

— Защо избягахте, когато дойде полицията?

Той я погледна и задържа за момент погледа си върху нея.

— Не е много разумно човек да си има работа с румънската полиция. Имат си начини да арестуват и свидетели, а след това водят разпитите така, че да получат информацията, която им трябва. Аз съм лекар към френското посолство и нямам дипломатически имунитет. Въпреки това знам доста за това, което се върши в нашето посолство, а тази информация може да бъде ценна за румънците. — Той се усмихна. — Така че, моля за извинение, ако ви се е сторило, че съм ви изоставил.

В думите му имаше прямота, която силно я привлече. По нещо, Мери не можеше да определи по какво точно, той й напомняше малко на Едуард. Може би защото Луи Дефорж бе също лекар като мъжа й. Но не, не беше само това. Той беше откровен като Едуард и имаше почти същата усмивка.

— Бихте ли ме извинили — каза доктор Дефорж, — но трябва да се срещна с някои хора. Това е целта на подобни приеми. Нали знаете?

— Харесвате ли приемите?

Той й намигна:

— Отвращавам се от тях.