Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— А жена ви харесва ли ги?
Той понечи да каже нещо, а после се поколеба.
— Да… харесваше ги. Много.
— Тя тук ли е тази вечер?
— Тя, както и нашите две деца, са мъртви.
Мери пребледня.
— О, Господи! Толкова съжалявам. Как…
Лицето му се скова.
— Аз съм виновен. Живеехме в Алжир. Действах под прикритие, борех се срещу терористите. — Думите му ставаха все по-бавни и насечени. — Разбраха кой съм и взривиха къщата. Не си бях у дома.
— Толкова съжалявам — повтори Мери отново. Думите й бяха съвсем излишни, защото не носеха никаква надежда.
— Благодаря. Казват, че времето лекува всичко. Вече не вярвам, че е така. — В гласа му се чувстваше дълбока болка.
Мери си помисли за Едуард и за това, че той все още много й липсва. А този човек бе живял със своята болка още по-дълго.
Той я погледна и каза:
— Извинете ме, госпожо посланик.
После се отдалечи и отиде да поздрави някакви гости, които току-що пристигаха.
Нещо в него ми напомня за теб, Едуард. Ще ти хареса. Много смел мъж е. Той изживява голяма скръб и мисля, че точно това ме привлича. Аз също живея с голяма мъка, скъпи. Ще успея ли някога да превъзмогна тъгата си по теб? Толкова съм самотна тук. Няма с кого да си поговоря. Страшно ми се иска да успея. Майк Слейд се опитва да ме убеди да се прибера у дома. Няма да го направя. Но, боже мой, колко много имам нужда от теб! Лека нощ, мили мой.
На другата сутрин Мери позвъни на Стантън Роджърс. Беше чудесно да чуе гласа му. Това е като спасително въже към къщи, помисли си тя.
— Получавам отлични доклади за тебе — каза Стантън Роджърс. — Историята с Хана Мърфи е във всички заглавия тук. Ти свърши изключително добра работа.
— Благодаря, Стан.
— Мери, разкажи ми за опита да те отвлекат.
— Разговарях с президента и с началника на Секуритате. И двамата нямат никакви предположения.
— Майк Слейд не те ли предупреди да не излизаш сама?
Майк Слейд…
— Да, Стан, той ме предупреди.
Да му кажа ли, че Майк Слейд ми каза да си вървя у дома? Не, реши тя. Ще се оправя с господин Слейд по свой собствен начин.
— Запомни — аз съм винаги на твое разположение, по всяко време.
— Знам — каза Мери и в гласа й прозвуча благодарност. — Не мога да ти кажа колко много означава това за мен.
Разговорът по телефона я накара да се почувства по-добре.
— Възникна нов проблем. От посолството изтича информация.
Мери и Майк Слейд пиеха кафето си преди всекидневната сутрешна оперативка на персонала.
— Много ли е сериозен?
— Много. Дейвид Виктор — съветникът по търговските въпроси, е имал среща с румънския министър на търговията.
— Зная това. Обсъждахме го миналата седмица.
— Точно така — каза Майк. — И когато Дейвид отишъл на втората среща, те вече имали точен отговор на всяко наше възражение. Знаели са съвсем точно докъде се простират възможностите ни.
— Има ли вероятност сами да са ги пресметнали?
— Да, има. Само че ние обсъждахме и някои нови предложения, а те и на тях са имали вече готови отговори.
Мери се замисли за момент.
— Мислите ли, че е някой от румънския персонал?
— Не просто някой. Последното заседание на изпълнителния комитет се проведе в „чистата“ стая. Нашите експерти по електронна техника проследиха възможностите за изтичане на информация дотам.
Мери го погледна учудено. Само осем човека се допускаха на заседанията в „чистата“ стая, всеки от които беше член на изпълнителния комитет на посолството.
— Който и да е, той носи със себе си електронно оборудване, най-вероятно касетофон. Предлагам ви тази сутрин да свикате заседание в „чистата“ стая и да съберете същите хора. Инструментите ни ще могат да проследят и да установят кой е виновникът.
В „чистата“ стая имаше осем човека. Еди Молц — съветник по политическите въпроси и агент на ЦРУ, Патриша Хатфийлд — съветник по икономическите въпроси, Джери Дейвис — отговарящ за връзките с обществеността, Дейвид Виктор — съветник по търговските въпроси, Лукас Янклоф — съветник по административните въпроси, и полковник Маккини. От едната страна на масата седеше Мери, а от другата — Майк Слейд.