Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

— Споменахте преди, че сте се борили под прикритие в Алжир. Това звучи доста интересно.

Той сви рамене.

— Живеем в трудни времена. Убеден съм, че всеки трябва да рискува нещо, за да не се наложи накрая да рискува всичко. Целта на терористите е буквално да ужасяват хората. Трябва да сложим край на това. — Гласът му звучеше разпалено.

Същият е като Едуард, помисли си Мери. Едуард винаги се палеше, когато ставаше въпрос за убежденията му. Доктор Дефорж не бе човек, когото можеш лесно да разубедиш. Той бе готов да жертва живота си заради идеите си.

Той продължаваше да говори:

— Ако знаех, че цената на моята борба ще бъде животът на жена ми и децата… — Той замлъкна. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели от притискане към масата. — Простете. Не съм ви поканил тук, за да ви говоря за неприятностите си. Позволете ми да ви препоръчам агнешкото. Тук го приготвят много добре.

— Добре, с удоволствие — прие предложението му Мери.

Той поръча вечерята и бутилка вино и те продължиха да разговарят. Мери се поотпусна и почти забрави за смразяващото предупреждение върху стената. С учудване откри, че разговорът й с този привлекателен французин ставаше все по-непринуден. Сякаш по някакъв странен начин тя разговаряше с Едуард. Изумително беше, че тя и Луи имаха почти еднакви разбирания и мислеха по един и същи начин за толкова много неща. Луи Дефорж бе роден в малко градче във Франция, а Мери бе родена в малко градче в Канзас — на хиляди километри един от друг, и в същото време в произхода и на двамата имаше нещо много общо. Бащата на Луи бил фермер и икономисвал, за да спести пари да го изпрати да учи в медицински институт в Париж.

— Баща ми беше чудесен човек, госпожо посланик.

— „Госпожо посланик“ звучи много официално.

— Госпожа Ашли?

— Просто Мери.

— Благодаря ти, Мери.

Тя му се усмихна:

— Няма за какво, Луи.

Мери се питаше какъв ли е личният му живот. Той беше красив и интелигентен. Можеше да има всяка жена, която пожелае. Любопитно й беше дали живее с някого.

— Мислил ли си да се ожениш отново?

Тя не можеше да повярва на ушите си, че се осмели да зададе този въпрос.

Той поклати отрицателно глава.

— Не. Ако познаваше съпругата ми, щеше да ме разбереш. Беше изключителна жена. Никоя друга не би могла да я замени.

Така си мисля и аз за Едуард, каза си Мери. Никой друг не би могъл да го замени. Той беше толкова неповторим. И все пак, всеки има нужда от другар. Не става въпрос да се замени някой, когото много си обичал. Става въпрос да намериш близък приятел, с когото да споделяш проблемите си.

Луи й говореше:

— … така че, когато ми предложиха, си помислих, че ще бъде интересно да посетя Румъния. — Той сниши гласа си. — Признавам си, че усещам духа на злото да витае в тази страна.

— Така ли?

— Не у хората. Те са чудесни. Мразя тяхното правителство. Тук никой не е истински свободен. Румънците са роби в буквалния смисъл на тази дума. Те са принудени, ако искат да се хранят прилично и да се сдобият с някои елементарни удобства, да работят за Секуритате. Непрекъснато шпионират чужденците. — Той се огледа, за да се увери, че никой не го подслушва. — Много ще се радвам, когато служебният ми договор изтече и се върна отново във Франция.

Без да мисли, Мери каза:

— Някои хора смятат, че аз трябва да се върна у дома, в Щатите.

— Моля, какво каза?

И изведнъж на един дъх Мери му разказа случилото се в кабинета й, каза му и за глупостите, надраскани по стената.

— Но това е отвратително! — възкликна Луи. — Нямаш ли представа кой би могъл да го е надраскал?

— Не.

— Ще бъде ли нахално от моя страна да ти призная нещо? Откакто разбрах коя си, започнах да разпитвам за теб. Всички, които те познават, много те ценят.

Тя го слушаше с голям интерес.

— Както се вижда, ти за тях символизираш Америка — в теб се съчетават красота, интелигентност и сърдечност. Ако вярваш истински в това, което вършиш, трябва да се бориш, за да го защитиш. Трябва да останеш. Не се оставяй някой да те изплаши.

Точно така щеше да й каже и Едуард.

Мери лежеше будна. Не можеше да заспи и мислеше за това, което й бе казал Луи. Той е готов да умре в името на своите убеждения. А аз готова ли съм? Не искам да умирам, мислеше Мери. Но никой няма да успее да ме убие. И никой няма да успее да ме уплаши.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?