Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Мери се обърна към Дейвид Виктор:
— Как вървят вашите преговори с румънския министър на търговията?
Той поклати глава:
— Да си призная, не така, както се надявах. Те сякаш знаят всичко, което искам да кажа, още преди да съм го изрекъл. Отивам там с нови предложения, а вече са подготвили своите аргументи против тях. Като че ли четат мислите ми.
— Може наистина да ги четат — обади се Майк Слейд.
— Какво искате да кажете?
— Те четат мислите на някого от тук присъстващите. — Той вдигна слушалката на един червен телефон на масата. — Изпратете човека тук.
Миг по-късно голямата врата се отвори и през нея влезе някакъв цивилен, който носеше черна кутия с индикатор върху нея.
— Един момент. Никой няма право да… — започна Еди Молц.
— Всичко е наред — каза Мери. — Имаме проблем и този човек ще го разреши. — Тя се обърна към новодошлия: — Моля, започнете, ако обичате.
— Добре. Ще ви помоля да останете по местата си.
Всички го наблюдаваха, докато той се приближи към Майк Слейд и постави кутията близо до него. Стрелката на таблото не помръдна от нулата. Мъжът отиде до Патриша Хатфийлд. Стрелката отново остана неподвижна. Еди Молц бе следващият, после Джери Дейвис и Лукас Янклоф. Стрелката стоеше като закована. Мъжът отиде до Дейвид Виктор и най-накрая до полковник Маккини, но стрелката пак не трепна. Непроверена остана единствено Мери. Когато той се приближи до нея, стрелката заигра.
Майк Слейд каза:
— Какво, по дяволите…
Той стана и отиде до Мери.
— Сигурен ли сте? — попита той цивилния.
Стрелката се клатеше бързо и рязко.
— Попитайте апарата — каза мъжът.
Мери се изправи смутена.
— Имате ли нещо против да закрием заседанието? — попита Майк.
Мери се обърна към останалите:
— Засега това е всичко, благодаря ви.
Майк Слейд каза на техника:
— Вие останете.
Когато другите излязоха, Майк го попита:
— Можете ли да установите къде точно е подслушвателят?
— Разбира се, че мога.
Мъжът бавно започна да движи черната кутия надолу, на няколко сантиметра от тялото на Мери. Когато я приближи до краката й, стрелката започна да мърда още по-бързо. Цивилният се изправи.
— В обувките ви е.
Мери се бе вторачила в него и не можеше да повярва на ушите си.
— Имате някаква грешка. Купих тези обувки във Вашингтон.
Майк й каза:
— Ако обичате, събуйте ги.
— Аз…
Всичко това бе нелепо. Апаратът трябва да се беше побъркал. Или пък някой се опитваше да й погоди номер. Навярно това бе начинът за Майк Слейд да се отърве от нея. Той щеше да съобщи във Вашингтон, че са я хванали да шпионира и да дава информация на врага. Е, нямаше да му се удаде. Тя събу обувките си, вдигна ги от земята и ги тикна в ръцете на Майк.
— Ето ги — каза тя троснато.
Той ги обърна и започна да ги разглежда.
— Това ново токче ли е?
— Не, това е… — и тогава се сети: Кармен, моля те, занеси тази обувка на обущар, ако обичаш.
Майк счупи токчето на обувката. Вътре имаше миниатюрно касетофонче.
— Открихме шпионина — каза Майк сухо. После я погледна. — Къде са ви слагали това токче?
— Аз… не знам. Помолих една от камериерките да се погрижи да го поправят.
— Чудесно! — каза той саркастично. — В бъдеще, госпожо посланик, ще се радваме много, ако за такива неща се обръщате към вашата секретарка.
Пристигна телекс за Мери.
Комитетът по външна политика към Сената съгласен да отпусне заем за Румъния по ваша молба. Официалното съобщение — утре. Поздравления.