Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, че ви нося лоши новини. Току-що получих сведения, че президентът Йонеску ще подпише договор за доставка на милион и половина тона жито от Аржентина и на половин милион тона соя от Бразилия. Ние разчитахме много на тези сделки.
— Докъде са стигнали преговорите?
— Почти до края. Изолирали са ни. Тъкмо се каня да изпратя телекс до Вашингтон. С ваше разрешение, разбира се — добави той несигурно.
— Задръжте малко — каза му Мери. — Искам да помисля.
— Няма да успеете да убедите президента Йонеску да промени решението си. Повярвайте ми, вече опитах всички аргументи, които ми дойдоха наум.
— Тогава няма какво да губим, ако и аз опитам. — Тя позвъни на секретарката си: — Дороти, уговори ми една среща с президента Йонеску колкото се може по-скоро.
Александрос Йонеску покани Мери на обяд в двореца. Когато влезе, тя бе посрещната от четиринайсетгодишния син на румънския държавен глава — Нику.
— Добър ден, госпожо посланик — каза той. — Аз съм Нику. Добре дошли в двореца.
— Благодаря.
Нику бе симпатично момче, доста високо за възрастта си, с красиви черни очи и безупречен тен на лицето. Държеше се като възрастен.
— Много хубави неща съм чувал за вас.
— Радвам се да го чуя, Нику.
— Ще предам на татко, че вече сте тук.
Мери и Йонеску седяха сами един срещу друг в официалната трапезария. Мери се чудеше къде ли е жена му. Тя рядко се появяваше, нямаше я дори и по официални поводи.
Президентът си бе пийнал още преди срещата им и беше във весело настроение. Запали си една „Снагов“ — румънски цигари, които миришеха отвратително.
— Чух, че често се разхождате с децата си из забележителностите на града и околностите.
— Да, така е, ваше превъзходителство. Румъния е изключително красива страна, в която има много неща за разглеждане.
Той й хвърли една от своите прелъстителни усмивки.
— В най-скоро време трябва да ми позволите да ви разведа из моята страна. — Очите му заиграха доста похотливо. — Аз съм отличен екскурзовод. Мога да ви покажа безброй интересни неща.
— Вярвам ви — каза Мери. — Господин президент, исках да се срещна днес с вас, защото възникна един важен проблем, който бих желала да обсъдим.
Йонеску едва не се изсмя на глас. Той съвсем точно знаеше защо бе дошла тя. Американците искат да ни продават жито и соя, но закъсняха твърде много. Този път американският посланик щеше да си тръгне с празни ръце. Много лошо… Такава привлекателна жена!
— Да, кажете? — попита той и гласът му прозвуча престорено естествено и простодушно.
— Искам да поговорим за побратимените градове.
Йонеску премигна от учудване.
— Извинете. За какво?
— За побратимените градове. Чували сте, нали? Като например Сан Франциско и Осака, Лос Анджелис и Атина, Вашингтон и…
— Не… не ви разбирам. Какво общо има този проблем с…
— Господин президент, хрумна ми, че ако побратимите Букурещ с някой американски град, това ще бъде сензация за целия свят. Помислете си за интереса, който ще предизвика тази инициатива. Светът ще й обърне почти толкова внимание, колкото и на инициативата на президента Елисън за сближаване на народите. Тя ще бъде важна стъпка към световния мир. Представете си! — разговор за мост между нашите две страни. Няма да се изненадам, ако получите и Нобеловата награда за мир.
Йонеску слушаше и се опитваше да осъзнае за какво точно става въпрос. След малко каза доста предпазливо:
— Побратимен град в Съединените щати, така ли? Интересна идея. В какво ще се изрази тя?
— Преди всичко ще получите световна известност. Ще станете герой. Това ще бъде вашата идея! Ще отидете на посещение във въпросния американски град. Тук ще дойде делегация от Канзас Сити.
— От Канзас Сити ли казахте?
— Това е само едно предложение, разбира се. Предполагам, че няма да изберете някой голям град, като Ню Йорк или Чикаго, те са доста комерсиализирани, а Лос Анджелис вече е ангажиран, така да се каже. Канзас Сити е град в Средна Америка. Там, както и тук, у вас, има много фермери. Хората са с реални представи за обикновените ценности на живота, както и хората тук. Това ще бъде инициатива на велик държавник, господин президент. Целият свят ще говори за вас. Досега никой в Европа не се е сетил да направи това.