Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Носите ни добри новини, нали?
— За жалост не — отвърна Мери със съжаление. Тя видя как усмивката му се изпари от лицето.
— Как? Разбрах, че заемът е вече — как му казвате — „в чантата“?
Мери въздъхна.
— И аз така мислех, господин министър.
— Какво се е случило? Какво не е в ред? — Неочаквано лицето му помръкна.
Мери сви рамене:
— Не зная.
— Обещах на нашия президент… — Той спря, защото неочаквано осъзна пълния смисъл на новината. Той погледна Мери и каза с дрезгав глас:
— Това няма да се хареса на президента Йонеску. Съвсем нищо ли не можете да направите?
Мери отговори очевидно напълно откровено:
— Аз съм също толкова разочарована, колкото и вие, господин министър. Всичко вървеше добре, докато някакъв сенатор не научил, че били отказани визи на една група от представители на румънската църква, които искали да посетят щата Юта. Сенаторът е мормон и това много го разочаровало.
— Група църковни представители? — гласът на Негулеско се бе повишил с една октава. — Искате да кажете, че в Сената са гласували против това само защото някаква…
— Така си го обяснявам.
— Но, госпожо посланик, Румъния е страна, която подкрепя църквите. Тук те се ползват с голяма свобода! Ние обичаме църквите — бръщолевеше Негулеско, съвсем увлечен. После се премести на стола до Мери. — Госпожо посланик, ако успея да уредя посещението на тази група във вашата страна, смятате ли, че Комитетът по финансовите въпроси към Сената ще гласува заема?
Мери го погледна право в очите и каза:
— Министър Негулеско, гарантирам ви го. Но искам да получа отговор до днес следобед.
Мери седеше на бюрото си в очакване на телефонно обаждане. В два часа и тридесет минути позвъни Негулеско.
— Госпожо посланик, имам чудесна новина! Църковните служители могат да напуснат страната, когато пожелаят. А сега е ваш ред. Имате ли някакви добри новини за мен?
Мери изчака един час, а после му телефонира:
— Току-що получих телекс от нашия Държавен департамент. Заемът ви е отпуснат.
23
Мери не преставаше да мисли за доктор Луи Дефорж. Той бе спасил живота й, а после бе изчезнал. Тя се радваше, че го бе открила. Отиде в американския магазин, купи красива сребърна купа за лекаря и я изпрати във френското посолство. Това бе незначителен жест на благодарност за това, което той бе направил за нея.
Същия следобед Дороти Стоун й предаде:
— Някакъв доктор Дефорж е на телефона и иска да го свържа. Ще разговаряте ли с него?
Мери се усмихна.
— Да, свържете ме. — Тя вдигна слушалката: — Добър ден.
— Добър ден, госпожо посланик. — Френският акцент придаваше особен чар на речта му. — Обаждам се да ви благодаря за красивия подарък, въпреки че нямаше нужда да го правите. За мен бе удоволствие да ви помогна.
— Това беше нещо повече от обикновена помощ — каза Мери. — Иска ми се да мога по някакъв начин да ви се отплатя.
Последва кратка пауза.
— Бихте ли… — той спря.
— Да, кажете? — насърчи го Мери.
— Не, не, нищо. — Гласът му прозвуча неочаквано свенливо.
— Кажете, моля ви.
— Ами добре. — Той се засмя малко притеснено. — Чудех се дали не бихте приели поканата ми да вечеряте с мен някоя вечер, но знам, че сигурно сте много заета и…
— С удоволствие — прекъсна го Мери бързо.
— Наистина ли?
Тя усети удовлетворение в гласа му.
— Наистина.
— Знаете ли къде се намира ресторант „Тару“?
Мери бе ходила там вече два пъти.
— Не, не знам.
— А, чудесно. Ще се радвам да ви го покажа. Дали ще бъдете свободна в събота вечер?
— В шест часа трябва да отида на един коктейл, а след това съм свободна.
— Чудесно. Знам, че имате две деца. Бихте ли довели и тях?
— Благодаря ви, но те са заети в събота вечер.
Тя се учуди сама на себе си защо излъга.
Коктейлът беше в швейцарското посолство — очевидно коктейл номер едно, защото на него присъстваше президентът Александрос Йонеску.
Когато забеляза Мери, той се приближи до нея.
— Добър вечер, госпожо посланик. — Взе ръката й и я задържа повечко от необходимото. — Искам да изразя задоволството си пред вас от това, че вашата държава се съгласи да ни отпусне заема, който поискахме.