Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 134
Перейти на страницу:

— Носите ни добри новини, нали?

— За жалост не — отвърна Мери със съжаление. Тя видя как усмивката му се изпари от лицето.

— Как? Разбрах, че заемът е вече — как му казвате — „в чантата“?

Мери въздъхна.

— И аз така мислех, господин министър.

— Какво се е случило? Какво не е в ред? — Неочаквано лицето му помръкна.

Мери сви рамене:

— Не зная.

— Обещах на нашия президент… — Той спря, защото неочаквано осъзна пълния смисъл на новината. Той погледна Мери и каза с дрезгав глас:

— Това няма да се хареса на президента Йонеску. Съвсем нищо ли не можете да направите?

Мери отговори очевидно напълно откровено:

— Аз съм също толкова разочарована, колкото и вие, господин министър. Всичко вървеше добре, докато някакъв сенатор не научил, че били отказани визи на една група от представители на румънската църква, които искали да посетят щата Юта. Сенаторът е мормон и това много го разочаровало.

— Група църковни представители? — гласът на Негулеско се бе повишил с една октава. — Искате да кажете, че в Сената са гласували против това само защото някаква…

— Така си го обяснявам.

— Но, госпожо посланик, Румъния е страна, която подкрепя църквите. Тук те се ползват с голяма свобода! Ние обичаме църквите — бръщолевеше Негулеско, съвсем увлечен. После се премести на стола до Мери. — Госпожо посланик, ако успея да уредя посещението на тази група във вашата страна, смятате ли, че Комитетът по финансовите въпроси към Сената ще гласува заема?

Мери го погледна право в очите и каза:

— Министър Негулеско, гарантирам ви го. Но искам да получа отговор до днес следобед.

Мери седеше на бюрото си в очакване на телефонно обаждане. В два часа и тридесет минути позвъни Негулеско.

— Госпожо посланик, имам чудесна новина! Църковните служители могат да напуснат страната, когато пожелаят. А сега е ваш ред. Имате ли някакви добри новини за мен?

Мери изчака един час, а после му телефонира:

— Току-що получих телекс от нашия Държавен департамент. Заемът ви е отпуснат.

23

Мери не преставаше да мисли за доктор Луи Дефорж. Той бе спасил живота й, а после бе изчезнал. Тя се радваше, че го бе открила. Отиде в американския магазин, купи красива сребърна купа за лекаря и я изпрати във френското посолство. Това бе незначителен жест на благодарност за това, което той бе направил за нея.

Същия следобед Дороти Стоун й предаде:

— Някакъв доктор Дефорж е на телефона и иска да го свържа. Ще разговаряте ли с него?

Мери се усмихна.

— Да, свържете ме. — Тя вдигна слушалката: — Добър ден.

— Добър ден, госпожо посланик. — Френският акцент придаваше особен чар на речта му. — Обаждам се да ви благодаря за красивия подарък, въпреки че нямаше нужда да го правите. За мен бе удоволствие да ви помогна.

— Това беше нещо повече от обикновена помощ — каза Мери. — Иска ми се да мога по някакъв начин да ви се отплатя.

Последва кратка пауза.

— Бихте ли… — той спря.

— Да, кажете? — насърчи го Мери.

— Не, не, нищо. — Гласът му прозвуча неочаквано свенливо.

— Кажете, моля ви.

— Ами добре. — Той се засмя малко притеснено. — Чудех се дали не бихте приели поканата ми да вечеряте с мен някоя вечер, но знам, че сигурно сте много заета и…

— С удоволствие — прекъсна го Мери бързо.

— Наистина ли?

Тя усети удовлетворение в гласа му.

— Наистина.

— Знаете ли къде се намира ресторант „Тару“?

Мери бе ходила там вече два пъти.

— Не, не знам.

— А, чудесно. Ще се радвам да ви го покажа. Дали ще бъдете свободна в събота вечер?

— В шест часа трябва да отида на един коктейл, а след това съм свободна.

— Чудесно. Знам, че имате две деца. Бихте ли довели и тях?

— Благодаря ви, но те са заети в събота вечер.

Тя се учуди сама на себе си защо излъга.

* * *

Коктейлът беше в швейцарското посолство — очевидно коктейл номер едно, защото на него присъстваше президентът Александрос Йонеску.

Когато забеляза Мери, той се приближи до нея.

— Добър вечер, госпожо посланик. — Взе ръката й и я задържа повечко от необходимото. — Искам да изразя задоволството си пред вас от това, че вашата държава се съгласи да ни отпусне заема, който поискахме.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)