Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 134
Перейти на страницу:

Лежеше с отворени очи в тъмнината. Страхуваше се.

На следната сутрин Майк Слейд донесе две чаши кафе. Той кимна към стената там, където бе надписът предишната вечер.

— Разбрах, че някой е драскал по стените ви.

— Откриха ли кой го е направил?

Майк отпи една глътка от кафето си.

— Не. Аз лично прегледах списъка с посетителите. Всички са „чисти“.

— Това означава, че е бил някой от посолството.

— Да, така е. Или някой, който е успял да се промъкне незабелязано покрай дежурните.

— Вярвате ли, че това е възможно?

Майк остави чашата си с кафе.

— Съвсем не!

— Нито пък аз.

— Какво точно пишеше?

— „Иди си у дома, или ще умреш.“

Той не каза нищо.

— Кой би искал да ме убие?

— Не зная.

— Господин Слейд, искам да получа прям отговор. Смятате ли, че наистина съм в опасност?

Той я погледна замислено.

— Госпожо посланик, убиха Ейбрахам Линкълн, Джон Кенеди, Робърт Кенеди, Мартин Лутър Кинг и Марин Гроза. Всички сме уязвими. Моят отговор е „да“.

Ако вярваш истински в това, което вършиш, трябва да се бориш, за да го защитиш. Трябва да останеш. Не се оставяй някой да те изплаши.

24

В осем часа и четиридесет и пет минути на следващата сутрин, тъкмо когато Мери провеждаше заседание, в кабинета й се втурна Дороти Стоун и каза:

— Отвлекли са децата ви!

Мери скочи на крака.

— О, Господи!

— Аларменият сигнал на лимузината току-що се задейства. По петите им са. Няма да се измъкнат.

Мери се втурна по коридора към стаята за свръзка. Десетина души бяха застанали около телеграфното табло. Полковник Маккини говореше по някакъв микрофон.

— Доджър — каза той, — разбрах. Ще предам на посланика.

— Какво става? — простена Мери. Думите едва излизаха от устата й. — Къде са децата ми?

Полковникът я успокои:

— Добре са, госпожо. Единият от тях докоснал случайно копчето за извънредни ситуации. Аларменият светлинен сигнал отгоре на купето светнал, задействал се и сигналът SOS на къси вълни и преди да изминат и две преки, били обградени от четири полицейски коли.

Мери се отпусна с облекчение на стола. Едва сега осъзна колко силно напрежение бе изживяла. Сега вече разбирам защо чужденците в тая страна в един момент се пропиват или започват да взимат наркотици… или пък се впускат в любовни авантюри.

Същата вечер Мери остана при децата. Искаше й се да бъде колкото се може по-близо до тях. Гледаше ги и се чудеше: В опасност ли са? Всички ли сме в опасност? Кой иска да ни навреди? Не можеше да си отговори на нито един от тези въпроси.

* * *

Три дни по-късно Мери отново излезе на вечеря с Луи Дефорж. Този път той се държеше по-свободно и въпреки че Мери все още усещаше дълбоко скритата му тъга, той се опитваше да бъде по-забавен и бодър. Тя се чудеше дали и той изпитва същото влечение към нея, както тя към него. Сребърната купа, която му изпратих, не бе просто подарък в знак на благодарност, това бе покана, призна пред себе си Мери.

„Госпожо посланик“ звучи много официално. Наричайте ме просто Мери. Боже Господи! Дали всъщност тя не го преследваше? И все пак си мислеше: Дължа му много, навярно живота си. Търся си просто извинение. Защото това няма нищо общо с желанието ми да го видя отново.

Вечеряха рано в ресторанта на последния етаж на хотел „Интерконтинентал“ и когато Луи я изпрати до резиденцията, тя му предложи:

— Ще влезеш ли?

— Да, благодаря ти, с удоволствие — отговори той.

Децата си пишеха домашните на долния етаж. Мери ги запозна с Луи.

Той кимна преди Бет и каза:

— Може ли? — и я прегърна. После се изправи. — Едната от дъщерите ми беше три години по-малка от теб, а другата — горе-долу на твоята възраст. Сигурно щяха да бъдат красиви като тебе сега, Бет.

Бет се усмихна.

— Благодаря ви. Къде са…

Мери бързо я прекъсна:

— Ще пиете ли мляко с какао?

Седяха в огромната кухня, пиеха мляко с какао и разговаряха.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)