![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Нeка да помисля.
Джак откри онова, което търсеше, късно следобед. Съгласно закона авиационните застрахователи трябваше да правят исковете обществено достояние, но нямаше изискване да осигуряват лесен достъп. Затова повечето от тях създаваха трудности при търсенето на дигитална информация за тези искове.
— „XLIS — XL Иншурънс Швейцария“ — каза Джак на Раундс.
— Сключват доста застраховки в областта на авиацията. Преди три седмици са предявили иск за самолет „Дасо Фолкън 9000“. Това е малък самолет. Правят го същите хора, които строят изтребителите „Мираж“. Ищецът е жена на име Маргарите Хласек, съсобственик на „Хласек Еър“ заедно със съпруга си Лapc, който в същото време е и пилот. Фирмата е в Цюрих. Но ето интересното: проверих ги в прехванатата от нас информация, направих търсене по думи и получих попадение. Преди два дни ФБР са се свързали със своите аташета в Стокхолм и Цюрих. Някой се интересува от „Хласек Еър“.
— Защо Стокхолм?
— Предполагам, че се интересуват от основната база на „Хласек“ и последното летище, в което е бил този самолет.
— Какво друго знаем за „Хласек“?
— Рискови са. Открих четири отделни оплаквания до шведската администрация за гражданска авиация, до шведския орган за гражданска авиация…
— Каква е разликата?
— Едната служба се занимава с държавните летища и управлението на въздушния трафик, а другата — с частната авиация и безопасността. Четири оплаквания през последните две години — три за нередовни митнически формуляри и едно за неправилно попълнен летателен план.
— Летят в приятелски терористки небеса — промърмори Раундс.
— Възможно е. Ако е така, услугите им не са евтини.
— Хайде да поговорим с Гери.
Хендли седеше в кабинета си с Гренджър. Шефът покани двамата с ръка.
— Джак май има нещо — каза Раундс.
Джак разказа за откритието си.
— Налучкваш — отбеляза Гренджър.
— Да, но имаме изчезнал самолет, намеса на Агенцията по тютюна и огнестрелните оръжия, ФБР пуска пипала в Швеция и се появява някаква съмнителна компания за чартърни превози — възрази Раундс. — Това сме го виждали и преди, нали? „Хласек Еър“ превозва хора, които не искат или пък не могат да летят с обикновените авиокомпании. Това може да не ни доведе до резултат, но е нишка, която можем да дръпнем. Или спусък на пушка, която цели разни помияри.
Хендли помисли по въпроса, а след това погледна към Гренджър, който сви рамене и кимна.
— Джак? — запита шефът.
— Не е зле от време на време да разтърсваме дърветата, шефе.
— Вярно е. С какво се занимават двамата Карузо?
33
С ПОСРЕДНИК не работеха толкова често, но се случваше, а това притесняваше Мелинда. Обикновено то означаваше, че клиентът е женен или пък е известен човек, което обикновено значеше повече пари, както се оказа и сега. Посредникът — средиземноморски тип на име Паоло, с белези от изгаряния по ръцете — й беше дал половината от трите хиляди долара предварително, както и адреса на ъгъла, където тя трябваше да чака да я вземат — и това не й се случваше често, но парите са си пари, а пък тези надхвърляха многократно обичайната цена.
В най-лошия случай клиентът може да поиска нещо перверзно, което тя не желае да прави. В такъв случай тя трябваше да реши как да се справи, без да загуби парите. Повечето мъже се навиваха лесно, но от време на време се срещаше по някой, който упорито настояваше за някоя перверзия. В такива случаи — два дотук — тя знаеше, че е по-добре да се откаже. Да каже „да, ама не“ и да се чупи.
Според статистиката наоколо нямаше много серийни убийци, но половината от тях убиваха проститутки — като се започне още от Джак Изкормвача в района Уайтчапъл в Лондон. Дамите на вечерта, както елегантно са ги наричали в Англия през XIX век, са водели клиентите си в потайни места за „експресно чукане“, където убийството е по-лесно, отколкото насред оживена улица, и по тази причина тя и някои нейни колежки имаха проста система за взаимна сигурност — споделяха си подробности за срещите с клиенти.
В случая колата беше „Линкълн Таун Кар“ с тъмни стъкла. Тя спря до бордюра и Мелинда чу отключването на задната врата. Прозорците не се спуснаха. След кратко колебание тя се качи в колата.
— Защо прозорците са тъмни? — запита тя с привидно небрежен тон.
— За защита от слънцето — отговори шофьорът.
Мелинда реши, че отговорът е смислен, но не отдалечи ръката си от чантичката, в която имаше един много стар джобен автоматичен „Колт“ 25-и калибър, почти безтегловен със своите четиристотин грама. Тя почти не стреляше с него, но пистолетът беше напълно зареден със седем патрона и поставен на предпазител. Макар и не точно „Магнум“ 44-ти калибър, оръжието осигуряваше нещо повече от целувка по бузата.