Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Да не бие на очи означаваше, че не ходеше в джамия и рядко посещаваше местата, където ходеха ислямските фундаменталисти, които французите наричат „интегристи“, защото фундаменталисти тук викаха на фанатизираните християни, които вероятно нямаха време от пиене да представляват заплаха за тях. Неверници.
— Споменаха за възможност за промяна на ролята ми — подсказа Хади.
Двамата седяха до маса на тротоара. На три метра имаше други хора, но разговорът им не се чуваше от уличния шум и от обичайните звуци на големия град. Двамата мъже знаеха, че не трябва да се навеждат над масата заговорнически. Това не се правеше от филмите от 30-те години насам. Много по-добре е да си пиеш виното сам и анонимен, да пушиш и да извърташ глава след жените, които минават с шикозните си рокли и голи крака. Французите разбираха веднага подобно поведение.
— Стига да се интересуваш — отговори Ибрахим.
— Интересувам се.
— Ще е различно от онова, с което си свикнал. Има риск.
— Ако Бог желае така…
Ибрахим спря погледа си на него за пет секунди, а после кимна.
— Твоето пътуване в Бразилия… Колко пъти си бил там?
— Седем през последните четири месеца.
— Приятно ли беше?
— Ами достатъчно хубаво, мога да кажа.
— Достатъчно хубаво да се върнеш, ако го поискат от теб?
— Определено.
— Там имаме човек. Бих искал да се срещнеш с него, за да уредите настаняването ти.
Хади кимна.
— Кога тръгвам?
— Открих го — каза Джак и подаде страниците. Бел ги взе и се облегна в стола си.
— Франция ли? — запита той. — От съобщението за раждането?
Заради подозренията си във връзка с внезапната промяна на комуникационните протоколи на РСУ след доста крачки назад и търсене Джак успя да отдели едно кодирано с цифри име, което се оказа ново в списъка на получателите.
— Да. Казва се Шазиф Хади. Очевидно живее в Рим, не сме сигурни къде точно, но е мюсюлманин и вероятно по произход е от Алжир, като май полага максимални усилия да стои под радара. Доста време прекарва в Париж.
Бел се засмя.
— Италианците сигурно нямат представа за съществуването му.
— Бива ли ги? — запита Джак.
— Италианците? Разузнавателните им служби са първокласни и нямат проблем да си цапат ръцете. Полицията им също я бива. Нямат толкова ограничения като нашите момчета. Дават на момчетата си повече свобода в следенето на хора и неофициалното разследване, отколкото ние на нашите. Могат да подслушват телефони с административна заповед, не съдебна, както е при нас. Не бих полагал усилия да привличам вниманието им, ако нарушавам закона. Така е в Европа — искат да знаят колкото може повече за хората и делата им. Ако носът ти е чист, няма да те закачат. Ако не е, могат силно да ти стъжнят живота. Правната им система не е като нашата, но е доста справедлива, общо взето. Наглеждат мюсюлманите, защото е имало малко шум, но нищо повече. Но си прав, че ако онзи е играч, значи знае, че трябва да се таи, да си пие виното, да си яде хляба и да гледа телевизия както всички останали. Имали са проблеми с тероризма, но не толкова лоши. Е, през 60-те години терористичната ОАС[24] е била сериозен, страшен проблем, но доста ефективно са се справили с него. И доста безскрупулно. Италианците знаят как да действат, когато се налага… Та този Хади статичен ли е?
— Не, доста е пътувал през последните шест месеца — дотук, в Западна Европа, Южна Америка…
— Къде по-точно?
— Каракас, Париж, Дубай…
— Освен това и електронната поща, какво друго те кара да го смяташ за опасен? — запита Бел. — Знаеш ли, веднъж ми се обадиха от „Комсат“. Изглежда случайно съм ползвал безжичната интернет връзка на съседите. Нямах представа.
— Случаят не е такъв — обясни Джак. — Проверих всичко няколко пъти и адресът е на Хади. Създаден е при германски интернет доставчик, който работи от квартал Монте Скаро в Рим, но това не означава нищо. Човек може да се включи към него от цяла Европа. Въпросът е защо трябва да му изпращат съобщението криптирано по интернет, като могат да се обадят по телефона или да се срещнат с него в ресторант? Очевидно подателят мисли, че информацията е важна. Вероятно не познава Хади по лице или не иска да се обажда по телефона, или да му оставя нещо някъде, а може и да не знае как. Тези момчета са като споени с интернет. Те опитват да обърнат оперативната си слабост в сила. Имат относително малка организация, която не е обучена от професионалисти. Ако бяха някогашното КГБ, щяхме да сме нагазили в дълбоки лайна, но тези наваксват структурните си слабости с технологии. Групите им са малки, което им помага да се крият, но трябва да комуникират и да координират действията си със западните технологии, което е добре, и знаем, че някои от тях са извън Европа. Понякога е риск да прекосиш технологичните граници. Затова за най-важните неща се използват куриери.
24
Организация на секретната армия — Бел. прев.