![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Какъв е този номер, Джон? — запита Чавес.
— Като гледам кода, трябва да е в Мериленд.
Джон провери часовника си и извади новия си мобилен телефон.
— Хайде да видим къде е…
Сканирането на електронния трафик отне първите деветдесет минути от работния ден на Джак и не му даде нищо значимо, затова той посегна към третата чаша кафе, взе една кифла, а после се върна в кабинета си и започна „сутрешното ровене“ из безбройните прехванати съобщения, които Колежа получаваше от разузнавателната общност в САЩ. Четиридесет минути след началото на тази дразнеща задача погледът му се спря на съобщение, прехванато от Службата за вътрешна сигурност. „Интересно“ — помисли той и вдигна телефона.
Пет минути по-късно влезе в кабинета на Джери Раундс.
— Какво имаш? — запита Раундс.
— Съобщение, прехванато от Службата за вътрешна сигурност, от ФБР и от Агенцията за алкохол и тютюн. Издирват липсващ самолет.
Това привлече вниманието на Раундс. Службата за вътрешна сигурност имаше нещо като система за филтриране на събитията, която по принцип добре се справяше с отхвърлянето на тривиалните запитвания. Фактът, че това искане е стигнало толкова нагоре по йерархията, предполагаше, че друга служба вече е свършила рутинните неща и е потвърдила, че въпросният самолет не се е загубил просто защото някой немарлив служител на чартърната компания е объркал документите.
— Агенцията за алкохол и тютюн, а? — измърмори Раундс. Тази агенция специализираше и в разследвания за експлозиви. Ако се свърже това с липсващ самолет…
— Какъв е самолетът? — запита той.
— Не казаха. Трябва да е малък, частен, или щеше да е в новините.
Липсващите боинги вдигаха голям шум.
— Преди колко време?
— Три дни.
— Знаем ли източника?
— Маршрутът изглежда вътрешен, затова сигурно информацията е от Федералната авиационна администрация или от Националния съвет за безопасност на транспорта. Проверих вчера и днес, но не открих нищо.
Това значеше, че някой е потулил темата.
— Има друг начин да го направиш.
— Как?
— Следвай парите — каза Джак.
Раундс се усмихна.
— Застраховката.
32
ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪННА в 10,47. Том Дейвис тъкмо приключи една голяма сделка с облигации, от която Колежа щеше да изкара 1 350 000 долара — не е зле като за три дни работа. Вдигна слушалката на второто позвъняване.
— Том Дейвис.
— Господин Дейвис, казвам се Джон Кларк. Казаха ми да ви се обадя. Може да обядваме заедно.
— Кой ви е казал?
— Джими Хардести — отвърна Кларк. — С мен е и един приятел. Казва се Доминго Чавес.
Дейвис помисли малко, незабавно застанал нащрек, но по-скоро инстинктивно, отколкото по необходимост. Хардести не канеше кого да е.
— Добре, нека се видим — отвърна Дейвис. Обясни на Кларк къде да дойде и каза: — Ще ви очаквам по обяд.
— Здравей, Гери — поздрави Дейвис, като влезе в кабинета на последния етаж. — Току-що ми се обадиха.
— Познаваме ли ги? — запита шефът.
— Хардести от Ленгли праща двама души да се срещнат с нас. И двамата са предвидени да се пенсионират от Управлението. Джон Кларк и Доминго Чавес.
Хендли зяпна.
— Самият Джон Кларк?
— Така изглежда. Ще дойде тук по обяд.
— Искаме ли ги? — запита бившият сенатор, като почти със сигурност знаеше отговора.
— Определено си струва да поговорим, шефе. Ако не друго, от него ще излезе адски добър учител за нашите хора. Познавам го само по слуховете за него. Ед и Мери Пат Фоли го обичат, а това е много нещо. Няма нищо против да си нацапа ръцете, мисли в движение. Инстинктите му са добри и е доста умен. Чавес е същият като него. Заедно с Кларк са били в „Дъга“.
— Надежден ли е?
— Ще трябва да говорим с тях, но сигурно е такъв.
— Добре. Доведи ги тук, ако смяташ, че си струва.
— Добре — отговори Дейвис на излизане.
„Исусе Христе на велосипед — каза си Хендли. — Джон Кларк.“
— Свий наляво — каза Доминго, когато стигнаха на сто метра от светофара.
— Да, май е онази сграда отдясно. Виждаш ли антените?
— Да — отвърна Чавес, докато завиваха. — Много УКВ станции ще хванеш с тия антени.
Кларк се засмя.
— Не виждам никаква охрана. Добре.
Професионалистите знаеха кога да се правят на безобидни. Кларк спря наетата кола в нещо като паркинг за посетители и двамата излязоха от нея и тръгнаха към предната врата.
— Добро утро, господа — поздрави охранителят. Човекът носеше униформа без отличителни знаци, а според значката с името се казваше Чеймбърс. — С какво мога да ви помогна?