![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Тя си погледна часовника. Прецени, че са на тридесет минути път извън града. Добра, но и лоша новина. Истински потайното място става да убиеш една курва и да се отървеш от тялото. Но тя нямаше да се притеснява за всяко нещо, а и на сантиметър от дясната й ръка се намираше чантичката с малкия господин „Колт“…
Колата зави рязко наляво по една алея, след това направи нов ляв завой и се озова в гараж. Частен, не обществен гараж, което означава че е частен вход към апартамента. Е, поне не я докараха в къмпинг е каравани. Хората, които живееха в каравани, я плашеха, въпреки че сред редовната й клиентела ги нямаше. Мелинда искаше 1000–2000 за чукане и 4500 долара за цяла нощ. Забележителното беше, че толкова много хора имат желание да плащат тези пари, а това доста добре допълваше парите от редовната й работа като рецепционист в управлението на обществените училища в Лас Вегас. Мъжът излезе от колата, отвори нейната врата и подаде ръка, за да й помогне да излезе.
— Добре дошла — чу се глас на възрастен човек. Тя тръгна към гласа и забеляза един висок мъж в хола. Той се усмихваше приятно. Мелинда беше свикнала с това.
— Как се казвате? — запита мъжът. Имаше приятен глас. Мелодичен.
— Мелинда — отговори жената, като тръгна към него и разлюля ханша си.
— Желаеш ли чаша вино, Мелинда?
— Благодаря — отговори тя и получи хубава кристална чаша. Паоло беше изчезнал — тя не знаеше къде, но в тази обстановка предупредителните й системи изключиха. Непознатият имаше пари, а тя притежаваше богат опит с богаташи като него. Можеше да се поотпусне. Мелинда умееше отлично да разгадава мъжете — ами нали от това живееше, а този мъж не я заплашваше с нищо. Просто искаше да си направи кефа и тя предлагаше точно това. Вземаше скъпо, защото я биваше, а и мъжете нямаха нищо против, защото тя си заслужаваше парите. Тази ненамеса в частната инициатива процъфтяваше в района, въпреки че Мелинда никога нe гласуваше за републиканците.
— Много хубаво вино — отбеляза тя, след като отпи.
— Благодаря. Старая се да съм добър домакин.
Мъжът я подкани с жест да седне на кожен диван и Мелинда се подчини, като сложи чантичката до себе си, но не разкопча ципа.
— Предпочитате ли да получите остатъка предварително?
— Да, ако нямате нищо против.
— Разбира се.
Мъжът измъкна от задния си джоб плик и й го подаде. Двадесет банкноти по 100 долара щяха да са достатъчни за тази вечер. Може би още, ако развитието на нещата му достави особено удоволствие.
— Мога ли да попитам за името ви? — запита Мелинда.
— Ще се засмеете — казвам се Джон. Случва се.
Няма проблем, Джон — отговори тя с усмивка, която би олющила и xpoма от бронята на стар шевролет, модел 1957 г. Тя остави чашата на масата.
— Е…
И се захвана за работа.
Три часа по-късно Мелинда взе душ и среса косата си. Това беше част от следактовата й рутинна работа, за да накара клиента да смята, че е докоснал душата й. Но повечето мъже не се хващаха, особено Джон. А и душът щеше да отмие миризмата му по нея. В тази миризма имаше нещо познато, но тя не можеше да го определи. Май й напомняше на някакъв медикамент. Вероятно за гъбички по краката или нещо подобно. Както и да е, онзи не изглеждаше никак зле. Приличаше на италианец. Средиземноморски тип или от Близкия изток. Такива ги имаше доста, а и по маниерите му можеше да се прецени, че няма проблем с парите.
Мелинда се облече и излезе от банята, като се усмихваше кокетно.
— Джон — каза тя с най-искрения си глас, — чудесно беше. Надявам се, че ще можем да го направим пак някой път.
— Много си мила, Мелинда — отговори Джон, а после я целуна. Всъщност доста добре се целуваше. Толкова добре, че даже извади още един плик с нови 20 стодоларови банкноти. С това си спечели прегръдка.
Мелинда реши, че тук може би започва нещо. Може би, просто може би, си е свършила работата както трябва и ще я поканят отново. Богатите и ексклузивни клиенти са най-доброто.
— Подходяща ли се оказа? — запита Тарик, след като беше закарал Мелинда.
— Съвсем — отговори Емира, излегнат на дивана. Всъщност повече от подходяща. — Много по-добре от първата.
— Моля да простите грешката ми.
— Не е нужно да се извиняваш, приятелю. Намираме се в уникална ситуация. Бил си предпазлив, както очаквам от теб.
Другата жена, Трикси, се оказа зле възпитана и твърде опитна в леглото, но това Емира можеше да прости. Ако тя не задаваше толкова много въпроси, ако не проявяваше такова любопитство, щеше да се върне на своя ъгъл на улицата и да продължи с жалкия си живот — с единственото наказание, че не са я поканили пак. „Неприятно, но необходимо“ — мислеше Емира. И необходим урок. Сгрешиха, че доведоха Трикси в къщата, и той накара Тарик да наеме този апартамент, който щеше да послужи за буфер, ако се наложи да се отърват от поредната блудница.