Жив или мъртъв [bg]

34

ШАСИФ ХАДИ седеше в парижкия район Монпарнас, пиеше кафе и се стараеше да не изглежда нервен.

Човекът, с когото се срещна на плажа Топанга, спази обещанието си и му се обади на следващия ден, за да му даде инструкции откъде да вземе пакетите за връщане, които щеше да намери в пощенски кутии под наем в района на Лос Анджелис. Изненада го не това, че всеки пакет съдържаше компактдиск без надпис, а че към единия имаше закачена машинописна бележка с текст „Индиана кафе, Монпарнас, Мейн Авеню 77“ и дата и час. Хади не знаеше дали това е поредната обикновена куриерска мисия, или е нещо повече.

Алжирец по рождение, Хади беше емигрирал във Франция още като юноша, когато баща му търсеше по-добре платена работа. Хади говореше добре френски с акцент на „piednoir“, или „чернокрак“, както преди двеста години са наричали гражданите на френските колонии в северното крайбрежие на Африка и които след продължителна и кървава колониална и гражданска война през 60-те години Френската република по-скоро изостави, отколкото загуби. Но Алжир не беше процъфтял и затова арабите изнасяха милиони граждани в Европа, където получаваха недобър прием особено през последното десетилетие на двадесети век, когато откриха ислямската си идентичност в страна, която все още се придържаше към идеята за претопяването. Говори езика (произнасяй думите правилно), приеми обичаите и си французин, а френската раса не се интересува особено от цвета на кожата. Макар и католическа страна. Франция не се интересуваше в каква черква ходиш, тъй като самите те не ходеха. Но ислямът промени това. Може би спомняйки си победата на Шарл Мартел в битката при Тур през 732 г., осъзнаха, че някога са воювали с мюсюлманите, но преди всички възразяваха срещу факта, че мюсюлманите емигранти не приемат тяхната култура, обличат се и спазват обичаи, които не се харесват на бонвиваните с виното, и следователно не се претопяват. Питаха се защо ли не би искал някой да е французин. И така безбройните френски полицейски служби наглеждаха хората като него. Хади знаеше това и се стараеше да се впише в ситуацията, като се надяваше, че Аллах ще разбере и ще му прости, защото е безкрайно милостив. А освен това Хади едва ли е единственият мюсюлманин, който пие алкохол. Заради алкохола френската полиция го игнорираше. Хади работеше като продавач в магазин за видеокасети, разбираше се с колегите си, живееше в скромен, но комфортен апартамент на улица „Доломю“ в пети арондисман („квартал“ в Париж), караше един ситроен и не създаваше неприятности на никого. Никой не забелязваше, че той живее малко над доходите си. Тукашните полицаи може и да са добри, но никога не са идеални.