Жив или мъртъв [bg]

— Защо?

— Елиминирах едни наркодилъри. Не питайте защо, но разбих цяла наркогрупа. Бащата на Джак Райън-старши беше детектив от полицията и искаше да ме арестува, но го разубедих и фалшифицирах собствената си смърт. Райън знае тази история, или поне част от нея. Както и да е, ЦРУ може да има нещо на хартия. Трябва да го знаете.

— Е, ако възникнат неприятности заради това, ще се погрижим за теб с помилването от президента. Смяташ ли, че този Олдън може да поиска да го използва срещу теб?

— Ами политик е.

— Ясно. Нуждаете ли се от време за размисъл?

— Да — отговори Кларк от името на двамата.

— Помислете и елате пак утре. Ако нещата потръгнат, ще се запознаете с шефа. И напомням, че казаното тук…

— Господин Дейвис, от доста време пазим тайни. И двамата. Ако смятате, че се нуждаем от напомняне, не сте ни разбрали правилно.

— Схванах.

Дейвис се изправи и приключи срещата.

— До утре.

Двамата мъже не си казаха нито дума чак докато не и влязоха навън и не тръгнаха към колата си.

— Майчице, Джак-младши убил човек? — запита небето Чавес.

— Така изглежда — отвърна Кларк, като реши, че май е време да спре да го мисли за „младши“. — Изглежда и той се е включил в семейния бизнес.

— Баща му ще се посере, ако разбере.

— Вероятно — съгласи се Джон. — А да не говорим как би реагирала майка му.

След няколко минути, вече в колата, Чавес каза:

— Трябва да призная нещо, Джон.

— Говори, синко.

— Осрах се царски. — Чавес се наведе напред, измъкна нещо от задния си джоб и го постави на барчето на колата.

— Какво е това?

— Флашка. Сещаш се, за компютър…

— Знам какво е, Динг. Защо ми го показваш?

— Взех го от един от посолството в Триполи. Претърсихме ги набързо и намерих това във водача — онзи, когото проснах до лаптопа.

Въпреки куршума от автомата на Чавес в тялото му един от терористите беше успял да стигне до един лаптоп, да натисне комбинация от клавиши и да унищожи твърдия диск и картата за безжична връзка, които сега се намираха при шведите, но нямаше да им свършат много работа.

Всички смятаха, че лошите са използвали компютъра за връзка с някой отвън, Кларк знаеше, че това е проклятието на дигиталния век. Състоянието на безжичните технологии за връзка с интернет позволяваше не само по-голям обхват на сигналите, но и по-добро криптиране. Дори либийците да искаха да сътрудничат напълно, нямаше никакви шансове отряд „Дъга“ да проследи и заглуши всеки модем наоколо, та ако шведите не са успели да възстановят диска или картата, никога нямаше да се разбере с кого са говорили терористите от посолството.

„А може би не“ — каза си Кларк.

— Господи, Динг, това е адски голям пропуск.

— Сложих го в джоба си и не се сетих чак докато се върнахме тук и разопаковахме багажа. Съжалявам. Та какво ще правим? — запита Динг със злобна усмивка. — Да го предадем ли на Олдън?