Игри на злото [bg]

Ким поклати отрицателно глава:

— Не.

— Но не искаш ли да…

— Отговорих ти, докторе.

— Добре. Ето, и аз отговарям на последния ти въпрос: скуката причинява на социопатите почти физическа болка: също като децата те имат нужда от непрекъсната стимулация. Рано или късно обаче всяка игра омръзва, удоволствието от нея избледнява, така че с времето игрите стават все по-мащабни, по-добре обмислени и сложни.

Ким си спомни Сара, която вечно бягаше от сестра си. Колко ли удоволствие беше донесла на Алекс тази игричка на власт?

Усети как раздразнението й се усилва.

— Но все трябва да има начин човек да изобличи социопата!

— Значи ти се интересуваш от тази психотерапевтка. Смяташ, че е изиграла роля в извършването на убийство. Каква ще е следващата ти крачка?

Не беше негов ред, но Ким все пак отговори:

— Да изискам заповед за обиск?

Тед открито се изсмя.

— На какво основание? Сигурен съм, че жената е високоуважавана в бранша. Бас ловя, че няма нито едно оплакване срещу нея, поставящо под съмнение професионалната й компетентност. Малко вероятно е момичето в затвора да свидетелства срещу нея, освен ако не намериш начин да й покажеш на каква дълбока манипулация е станала жертва и така да я убедиш. Тъй че как точно смяташ да изискаш заповед? Началниците ти ще решат, че съвсем си оплела конците и репутацията ти ще отиде на кино.

— Много благодаря, докторе.

— Е, нали си говорим честно. Социопатът може да бъде заловен, но са нужни повечко хора, които да го посочат и изобличат. Мисля, че Айнщайн беше казал: „Светът е опасно място не заради злото, а заради добрите хора, които не правят нищо, за да го спрат“.

— Може ли социопатът да бъде излекуван?

— Че защо му е да иска подобно нещо? Личната отговорност за постъпките е бреме, което хората приемат, но без да разбират защо. Социопатията е болестно състояние, което не причинява никакво страдание на засегнатия.

— Може би чрез терапия…

— Не разбираш основното, Ким — изпъшка Тед. — Социопатите са напълно доволни от себе си. Не желаят да се променят.

— Но не са ли самотни?

— Нямат база за сравнение. Все едно да искаш от човек, сляп по рождение, да ти опише синия цвят. Той въобще не знае какво е това „синьо“.

Ким почувства, че главата й опасно се препълва от цялата тази информация.

Той понечи да заговори отново, но тя вдигна ръце и го спря.

— Знам, че е твой ред, но ми остана още един „пас“, който със сигурност ще използвам, така че въобще не се хаби да ме питаш каквото и да било.

Все пак се усмихна, за да смекчи казаното. Ако някога решеше да сподели миналото си с някого, то това щеше да е Тед.

— Винаги си била много добра в тази игра, Ким.

— Ще ми дадеш ли съвет как да се справя с тази жена?

— Повтарям онова, което ти казах одеве. Стой настрани от нея, Ким. Не си подготвена да се изправиш срещу нея и да излезеш невредима от подобна схватка.

Ким усети, че разговорът вече не е в нейна полза. Допи си кафето и се изправи.