Игри на злото [bg]

— Какво иска социопатът?

— О, Ким, защо не ми позволиш да ти помогна да простиш на майка си?

— Имам още един въпрос от втората ми тройка, но и отговорът на това ти питане е пас. Какво искат социопатите?

Тед поклати глава.

— Мила моя, Индира Ганди казваше, че прошката е добродетел на смелите.

— А Уилям Блейк е казал, че е по-лесно да простиш на врага си, отколкото на приятеля. А когато този, на когото трябва да простиш, е собствената ти майка, прошката граничи с невъзможното. От личен опит ти го казвам.

— Но ако би се…

— Казах „пас“, Тед. Към какво се стреми един социопат?

Тед разпери недвусмислено ръце.

— Ами различни неща. Социопатите не са роботи, един с друг не си приличат. Имат най-разнообразни характеристики. Някои са с нисък коефициент на интелигентност и е възможно да се опитат да установят контрол върху малка група от хора. Други пък са високоинтелигентни и се стремят към значително по-голяма власт.

— Убийство например?

— Много малко социопати стават убийци, както и много малко убийци са реално социопати. Социопатът би извършил убийство, в случай че поначало в личността му е заложена склонност към насилие. Единствената цел на социопата е да постигне онова, към което се стреми — тоест да спечели.

Ким се замисли за Рут.

— Възможно ли е да контролират нечие съзнание? Чрез хипноза например.

— Хипнозата не е контрол на съзнанието. Не е възможно чрез хипноза да принудиш когото и да било да извърши постъпка, противоречаща на убежденията и ценностите му. Манипулацията обаче е нещо съвсем друго. Тоталният контрол върху чуждото съзнание го има само по филмите, но използването на определена мисъл у другия, независимо колко дълбоко в подсъзнанието му е скрита, е възможно, макар и да изисква изкусно майсторство и опит.

— Продължавай — настоя Ким. Това не се броеше за въпрос.

— Да убедиш някого да извърши нещо, което е чуждо на природата му, е изключително трудно. Да кажем, че днес шефът те гълчи много остро, а в отговор ти си представяш как изливаш в скута му чаша вряло кафе. Моментът обаче отминава и ти повече никога не се сещаш за това. Попаднеш ли обаче в правилните ръце, може след две седмици да влезеш в кабинета на шефа и действително да го попариш.

Ким все пак можеше да брои до три.

— Готова съм със следващия си въпрос, но и двамата знаем, че е твой ред.

— Къде се чувстваше щастлива?

На езика на Ким беше отново да каже „пас“, но тези спомени, макар и болезнени, все пак не застрашаваха устоите на личността й.

— Приемно семейство номер четири. Кийт и Ерика.

— Защо?

Ким се засмя.

— Това е втори въпрос, но нищо, ще ти отговоря. Защото те не се опитваха да ме „поправят“. В продължение на три години ми позволиха да бъда себе си, без да ме натоварват с укори и очаквания. Позволиха ми просто да бъда.

Тед кимна: разбираше много добре.

— Благодаря ти, Ким. Казвай следващия въпрос.

Ким се върна обратно в настоящето.