Игри на злото [bg]

— Човек без съвест. Тя просто отсъства от генетичната им конструкция. Такива хора са неспособни да изпитват загриженост или обич към друго живо същество. Това изменение се среща удивително често: характерно е за четири процента от световното население. Тези хора често са харизматични, сексапилни, забавни, притежават повърхностен чар, който им позволява да омайват околните.

Ким си спомни как отначало Брайънт безусловно попадна във властта на очарованието, което Алекс излъчваше, а и сама за себе си трябваше да признае, че се беше почувствала заинтригувана.

— Всичко това е само фасада. Социопатът може да привлича хората към себе си, но не се интересува от това да установява емоционална връзка с когото и да било.

— Правят ли подобни хора разлика между добро и зло?

Тед кимна.

— Разбира се, на интелектуално равнище са наясно, но им липсва вътрешен компас, който да им повелява да се придържат към едното или другото. Съвестта не е тип поведение. Тя е нещо, което чувстваме. Ти нали имаш подчинени полицаи, които ти се отчитат?

— Естествено.

— Ако някой ден се случи те да работят повече и по-дълго от обикновено, какво правиш?

— Казвам им, че утре трябва да работят още по-бързо.

Тед се усмихна.

— Много смешно, мила моя, но сега ми отговори сериозно.

— Поръчвам им вечеря и им казвам, че на другия ден могат да закъснеят.

— А защо го правиш? В края на краищата, това им е работата.

— Ами така.

— Правиш го, защото искаш да те обичат?

— Да бе, като че ли ме интересува.

— Именно. Просто това е решение, продиктувано от съвестта ти. Решение да постъпиш правилно. То произлиза от емоционалната ти връзка с тези хора — Тед вдигна примирително ръце. — О, знам, че ще си готова да спориш по този въпрос, но ти не си социопат.

— Благодаря за потвърждението, че не съм луда, докторе.

— И социопатът не е луд. Поведението му е резултат на личен избор. Той различава добро от лошо, но избира да не действа съобразно това различие. Както някои хора се научават да живеят без крайник, така и социопатът се научава да живее без съвест.

— А как се става социопат?

— Какво да ти кажа, злото не подбира: не е присъщо на определена раса, не зависи от физическия вид, от пола или от социалната роля на човека. Мисля, че вече отговорих на три въпроса.

Ким извъртя нагоре очи.

— Питай.

— Какво се случи в приемно семейство номер две?

— Пас. Да си социопат вродено ли е или зависи от средата и възпитанието?

Тед се усмихна. Беше очаквал въпроса.

— Изследванията показват, че вероятно става дума за комбинация от двете. Може да има вродено предразположение към това състояние, но средата определя дали то ще се прояви.

Ким замълча, сигурна, че той ще влезе в още подробности, без да се налага тя да използва следващия си въпрос.