Игри на злото [bg]

Петдесет и шест

Алекс вдигаше очи към вратата всеки път, щом се отвореше: с нетърпение очакваше новата си най-добра приятелка. Връзката им беше претърпяла развитие след последната им среща. Вече си говореха на малки имена и проектът на Алекс се развиваше чудесно.

Ким й се обади по-рано днес и я покани на кафе в момент, в който Алекс тъкмо обмисляше да направи същото — знак за любопитството, което изпитваха една към друга. Ким беше предложила уютно кафене на петнайсет метра от кабинета на Алекс и терапевтката с удоволствие прие.

Вратата се отвори отново и този път Алекс проследи с очи приближаващата Ким, облечена отново в черно — запазената й марка. Алекс се зачуди дали инспекторката си дава сметка за вниманието, което привлича. Походката й беше целенасочена и решителна. Погледът й сочеше право напред и стъпките й го следваха неотклонно.

— Докторе — кимна инспекторката и седна.

Алекс забеляза, че Ким отново въвежда титлата й при обръщението. При последната им среща си бяха говорили на малки имена и Алекс нямаше намерение да отстъпва от този напредък.

Ако Ким беше забелязала тънките, прикрити с фон дьо тен драскотини по лицето на терапевтката, то с нищо не го показа.

— Радвам се да те видя, Ким. Позволих си да ти поръчам едно лате.

Ким скръсти крака под масата.

— Благодаря ви, докторе, но, ако обичате, обръщайте се към мен с „инспектор“. Освен това бих желала да ви задам няколко въпроса.

Липсваше дори опит за смекчаване на укора с усмивка и Алекс се почувства странно огорчена. Дали самостоятелното посещение на Ким в кабинета й беше нагласено или не, вече нямаше значение: играта щеше да е далеч по-приятна в атмосфера на симулирано приятелство. Но все едно, каквото — такова.

— Да разбирам, че днес няма да обсъждаме проблемите със съня, така ли?

— Защо, и за тях можем да поговорим, ако искате. Вашите започнаха след смъртта на семейството ви, нали така?

Алекс наклони глава на една страна и не каза нищо. Въпросът й прозвуча като реторичен.

— О, извинете, как можах да забравя! Хората от снимката на писалището ви не са ви семейство, а и са живи и здрави.

Алекс прикри изненадата си. За миг обмисли възможността очите й да се напълнят със сълзи и да дръпне една сърцераздирателна реч за самотата си, за кариерата си и за пожертвания си личен живот, но вече едва ли имаше смисъл. Ким нямаше да се хване, а Алекс нямаше намерение да си хаби енергията в безсмислени игрички. Като цяло обаче се почувства поласкана, че Ким си е дала труд да я провери.

— Това със семейството беше лъжа, нали?

Алекс сви рамене.

— Невинна лъжа. Доверието на пациентите ми стъпва както върху сериозното ми образование, така и върху жизнения ми опит.