Игри на злото [bg]

— Как си, мила моя? — попита той. От всеки друг този банален въпрос би бил просто формална любезност. Произнесени от него обаче, думите бяха изпълнени с познание и разбиране.

— Справям се, Тед.

— Ще оставя любопитството да ме гризе още малко, докато ти направя едно кафе.

Тя го последва в кухнята в задната част на къщата. Старите дъбови шкафове и кухненски мебели изпълваха помещението и го правеха мрачно. На мивката съхнеха измити съдове — нямаше два еднакви.

— Без втора съпруга, а?

— Не, мила, нямаше да е честно. Няма втора жена като Елинор и просто нямаше да е редно. Не мога да сваля летвата. Имах някоя и друга връзка през годините, но отказът ми да задълбочавам нещата неизменно слагаше край на отношенията.

Ким не каза нищо, а той наля горещата вода в две чаши: едната с емблемата на Уест Бромич Албиън, а другата — на Астън Вила. Подаде на Ким чашата на Вила.

— Загубиха мача през уикенда, така че сега тази чаша е в немилост.

Ким взе кафето и тръгна обратно към удобния кабинет.

— Е, как се развиха нещата при теб, след като ме заряза преди двайсет години?

Майчице, паметта му си беше съвсем наред. Да се извинява сега беше безсмислено. Ким седна на добре познатия стол, на който седеше преди. Почувства се точно така, както се чувстваше и тогава.

— Завърших колеж, после постъпих в полицията. Харесвам си работата.

— С какъв чин си?

— Главен инспектор.

— Хмм… браво. Но защо се отказа да продължиш още по-нагоре?

Божичко, трудно се говореше с този човек. Не оставяше незабелязан нито един привидно безобиден факт. Това беше едно от качествата, които го правеха толкова добър психолог.

— Кой е казал, че съм се отказала?

— Ако искаше да стигнеш по-нагоре, досега щеше да си стигнала.

Простичко твърдение, но сто процента вярно. Беше влязла преди по-малко от десет минути, а той вече четеше в нея като в отворена книга.

— Ами ти? Пенсионира ли се вече или още си вреш носа в чужди работи?

Той се усмихна.

— Ооо, браво, мила моя! Смяна на темата и скромна шега в едно изречение. Много си напреднала и засега ще се престоря, че не съм забелязал хитростта ти, защото виждам, че си дошла при мен с конкретна причина, което предстои рано или късно да се изясни — той сръбна от кафето. — Може да се каже, че съм половин пенсионер. Работя само с двама-трима пациенти. Понякога с повече, ако се наложи.

Ким допусна, че „ако се наложи“ означава тогава, когато му се обадят социалните. Тед винаги беше работил за държавата, най-вече по случаи с насилие над деца, лоша семейна среда и недостатъчна грижа. Ким можеше само да си представя ужасите, на които се беше наслушал, и кошмарните картини, които му описваха при терапията.