Игри на злото [bg]

— Питай ме, за каквото пожелаеш, Ким.

Ким се отпусна. Тед никога не я притискаше и тя му беше благодарна за това.

— Работя по едно убийство. Може да си видял по новините…

— Изнасиленото момиче?

Кимване.

— Може да звучи налудничаво, но убийцата посещавала психиатър: една висококвалифицирана и интелигентна жена. Отидохме да разпитаме и нея, и когато я срещнах, кожата ми настръхна, но не успях да преценя точно защо. Смятам, че тази терапевтка е замесена по някакъв начин в убийството.

Скептичното изражение на Тед не й убягна.

— Знам, знам, че е съмнително. След първото ни посещение в кабинета й обаче я срещнах веднага пак — на гробището. Уж случайно, но според мен тя го беше организирала. След това се срещахме още два пъти и след всеки разговор все по-твърдо се убеждавах, че знае всичко за мен, че е посветила специално време да ме проучи.

— Може би жената е интуитивна и проницателна, а ти реагираш твърде емоционално. Не си ли се замисляла дали принципно не проявяваш ненавист към подобни хора? Ами че ти през целия си живот си била под наблюдение от страна на хора, които си умират да те анализират.

Ким сви рамене.

— Собствената й сестра смята, че Алекс — това е името на психоложката — е социопат и аз отчасти съм съгласна с нея, но за момента все още не съм наясно срещу какво точно се изправям.

Тед подсвирна.

— А ако сестрата е права, как точно бих могъл да ти помогна аз?

— Трябва да успея да вляза в съзнанието на социопата, за да опитам да я бия в собствената й игра.

— Подобна авантюра би била проява на безразсъдна смелост от страна на всекиго, но специално за теб ще е чисто самоубийство. Не си подготвена да се справиш с подобна личност, Ким, и аз не мога да одобря решението ти.

Очите на Ким засвяткаха: той не вярваше в силите й.

— Значи отказваш да ми помогнеш?

Тед помълча за момент.

— Ако си права и тя знае всичко за миналото ти, то единствената причина да е издирила тази информация е с цел да я използва по някакъв начин срещу теб. Това би било опасно дори ако ти беше преодоляла болката от това минало. Затова на всеки друг бих отговорил така: бягай и не се обръщай назад. А на теб, Ким, казвам: бягай възможно най-бързо.

Инспекторката го прониза с поглед.

— Пак те питам: отказваш ли да ми помогнеш?

Психиатърът издържа на погледа й.

— Да, мила моя, отказвам.

Ким грабна якето си и изхвърча навън.