Катерина де Медичи [bg]

" Ваше Величество дона Катерина,

Простете дързостта ми да пиша на Вас, а не направо на съпруга Ви. Чух, че Негово Величество не е склонен да се вслушва в съветите на астролози, и се обръщам към Вас за съдействие, понеже знам колко сте ерудирана в областта на астрологията и благосклонна към целите ѝ.

Проследих движението на звездите на съпруга ви през следващите няколко години и се убедих в необходимостта да предупредя крал Анри да проявява изключителна предпазливост в определени моменти и ситуации.

Грози го сериозна опасност. Разчитам на Вас, Ваше Величество дона Катерина, да му предадете приложеното писмо и да го придумате да обърне внимание на съветите ми."

Едва устоях на изкушението да счупя печата на второто писмо и да го прочета. Прибрах го обаче и зачаках Анри да дойде в покоите ми, за да обсъдим днешните събития.

Щом влезе в стаята ми, вместо поздрав му подадох запечатания документ.

– Имате писмо от Рим, Ваше Величество. От Лука Горико.

– Познавам ли го? – попита предпазливо той и седна, стиснал писмото. Идваше след дълъг ден в кабинета си, където бе разисквал военни планове първо с предания си стар приятел Монморанси, а после с Франсоа дьо Гиз. Двамата съветници застъпваха толкова непримирими политически възгледи, че Анри се срещаше поотделно с тях, да не би обсъждането да се превърне в свада.

– Известният астролог, който предсказа, че чичо ми Джовани ще стане папа – напомних му припряно.

– А! – възкликна пренебрежително Анри и пъхна писмото в колана си. – По-късно ще се занимая с машинациите на съдбата. За днес приключих със сериозните размишления.

– Моля ви! – Неволната острота в гласа ми го накара да ме погледне с лека изненада. – Моля ви – настоях по-меко. – Няма ли поне да го видите?

– Катрин, отделяте твърде много време на такива неща.

– Мосю Горико писа и на мен. – Седнах на стола до него. – Проследил е звездите ви и иска да ви предупреди.

– Да ме предупреди за какво?

Изгледах с повдигнати вежди писмото в ръката му.

– Не съм уведомена.

– Е, ще го прочета тогава – въздъхна Анри, отвори писмото и очите му пробягаха по листа. Бръчката над носа му ставаше все по-дълбока.

– Дреболия – отсече накрая. – Предупреждава ме да не влизам в единоборства – в дуели, не в сражения. Значи не е опасно да участвам във войната. А и няма да се случи в близките години.

Сгъна писмото и пак го пъхна в колана си. Дори на кралицата не бе позволено да наднича в личната кореспонденция на краля, ала не се стърпях.

– Моля ви, Анри, кажете ми какво пише!