Катерина де Медичи [bg]

Сложих ръка върху рамото му и го целунах по косата. Той ме прегърна през кръста и притисна лице в гърдите ми. Помислих, че така ще свърши срещата ни. Той ще си отиде както винаги и ще ме остави в празното легло, докато детето ни се роди. Анри обаче се изправи и ме целуна нежно.

– Веднъж ви казах, че лесно ще ви заобичам, Катрин – прошепна. – И сега разбирам, че наистина ви обичам.

Поведох го към вътрешната стая, към леглото. Любихме се със сладостната горчивина, че толкова дълго сме се лутали, преди да се намерим.

През последвалите дни не казах нищо на никого. Мадам Жонди обаче сигурно заподозря, че отношенията ни с Анри са се променили. Обявихме бременността ми, но съпругът ми идваше всяка нощ в покоите ми. За пръв път забеляза перлата между гърдите ми и понечи да я докосне. Аз отблъснах ръката му и отвлякох вниманието му с целувки.

Диан дьо Поатие вече не притежаваше сърцето на краля, но продължи да упражнява огромна политическа власт, а на Анри му липсваше воля да отхвърли оковите ѝ. Пред обществото играехме фарс – метресата на краля получаваше надлежните почести, а аз заемах второто място, макар всъщност със съпруга ми да бяхме станали любовници. Насаме с Анри обсъждахме как Диан дърпа юздите на управлението и как да ги поеме той. Не му достигаше решимост и не искаше да я тревожи, ала все пак устояваше на изкушението да я отрупва с още богатства и почести.

В отговор Диан се сближи със семейство Гиз. За жалост, по време на връзката с Флеминг, Анри се бе съгласил да назначи златокосия Франсоа дьо Гиз за главен шамбелан. Главният шамбелан подписваше документи заедно с краля, отговаряше за кралските покои и разполагаше с ключовете. Постът бе по-скоро представителен, ала никой не би съумял по-добре от Гиз да се възползва от него, за да заграби повече власт.

Анри ми съобщи за назначението едва при свършен факт. Предположил правилно, че ще възразя, изчака да си легнем след нежните любовни ласки. Целуваше ме по корема и говореше нежно на детето вътре. Наблюдавах го омагьосана и усмихната, докато не ми призна за Гиз. Новината ме накара да скоча от леглото.

Анри изчака да излея негодуванието си, а после ми обясни, че един ход срещу Диан и Франсоа дьо Гиз ще наруши крехкия баланс в двора и ще предизвика брожение. Имаше право. Успокоих се и заобсъждахме добруването на Франция. За нещастие той не смяташе консервативния католицизъм на Диан и братята Гиз за сериозна заплаха; за мой ужас споделяше мнението им, че протестантството не бива да се толерира.

Оттогава започнах да се боя от сблъсъка, който неизбежно щеше да последва, ако Анри удовлетвореше желанието на семейство Гиз и подложеше на гонения протестантите. По време на бременността обаче позволявах на съпруга си да ме успокоява с нежни милувки и пропъждах страховете от политическа катастрофа.

Веднага след раждането на третия ни син Анри дойде при мен и улови усмихнат ръката ми. Едуар-Александър изглеждаше най-красив и по-здрав от другите ми деца и с краля го обсипвахме на воля с ласки. Присъствието му винаги ми припомняше най-прекрасните дни от живота ми. С Анри често се застоявахме в детските стаи, а вечер разисквахме държавните дела.